Енриета д’Есте
Енриета или Енрикета Мария д’Есте (на италиански: Enrichetta d'Este, Enrichetta Maria; 27 май 1702 в Модена; † 30 януари 1777 в Борго Сан Данино) от род Есте е принцеса от Модена и Реджо и чрез женитби херцогиня на Парма и Пиаченца и ландграфиня на Хесен-Дармщат.[1]
Тя е дъщеря на Риналдо д’Есте (1655–1737), херцог на Модена и Реджо, и съпругата му Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург (1671–1710), дъщеря на херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и Бенедикта Хенриета фон Пфалц-Зимерн. [2] По-големият ѝ брат Франческо III д’Есте (1698–1780) е от 1737 г. херцог на Модена и Реджо.
Енриета (Енрикета) д’Есте се омъжва два пъти. На 5 февруари 1728 г. тя се омъжва за 48-годишния Антонио Фарнезе (1679–1731), последният херцог на Парма и Пиаченца от фамилията Фарнезе. [3] Бракът е бездетен. Антонио Фарнезе умира на 20 януари 1731 г. и херцогството Парма и Пиаченца е наследено от Елизабета Фарнезе, доведената дъщеря на полубрат му Одоардо II Фарнезе, която е съпруга на испанския крал Филип V от фамилията на Бурбоните.
Na 2 септември 1740 г. в Пиаченца Енриета д’Есте се омъжва втори път за фелдмаршал Леополд фон Хесен-Дармщат (1708–1764), син на ландграф Филип фон Хесен-Дармщат, гувернатор на Мантуа. Бракът е бездетен. Тя отново става вдовица на 27 октомври 1764 г. Умира на 30 януари 1777 г. и е погребана във Фиденца.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, dell'Oglio editore, 1969
- Giovanni Drei, I Farnese. Grandezza e decadenza di una dinastia italiana, La Libreria dello Stato, Roma 1954
