Ентазис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оразмерителни линии на коринтска колона.Ентазис: Отсечката между A и C е леко дъгообразно извита. Това създава впечатление за издутина в долната трета. Създава впечатлението, че стесняването на колоната започва едва над B.

Ентазис (на старогръцки: ἔντασις – „напрежение“) е леко ушерение или издутина на ствола (тялото) на колона или стълб.[1] Създава се чрез кръгово, нелинейно стесняване на диаметъра на напречното сечение на колоната, обикновено от нейната долна трета или среда нагоре.

Според Витрувий в труда му „Десет книги за архитектурата“ (книга III, глава 3, т. 13), както издутините на стилобата и архитрава, така и ентазисът служат за оптично усъвършенстване на сградата, тя трябва да бъде „благоприятна“ за окото.[2]

Статика[редактиране | редактиране на кода]

При масивните колони, от статична гледна точка, базата на колоната трябва да има най-големия диаметър, тъй като там напрежението на натиска е най-голямо. От друга страна, при тънки колони центърът на колоната трябва да има най-голям диаметър, тъй като там е най-голяма опасността от загуба на устойчивостта и пречупване. Ентазисът може да се разглежда като комбинация от тези два принципа на дизайна, т. е. диаметърът е най-голям в основата на колоната и първоначално намалява само бавно до средата на колоната, но след това все по-бързо. Вероятно обаче не е известно дали освен естетиката, статичните съображения също са играли роля в класическите сгради.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Още някои от ранните големи менхири в Бретан показват видимо удебеляване в участъка около 3 до 4 м височина. Причините за това са неясни, но естетическите съображения може да са изиграли роля.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Ентазисът се среща предимно в храмове от архаичния и класическия период, както от дорийския, така и от йонийския ордер. Той е най-силно изразен във великогръцките храмове в Южна Италия и Сицилия.

В елинистическите сгради обикновено не се срещат ентазиси. Въпреки това, понякога все пак ги е имало и е можело да са приложени в колони от коринтския ордер. Хермоген използва в началото на II век пр.н.е. eнтазиси при колоните на неговите храмови сгради. Древни архитектурни чертежи на дизайна на ентазиси са запазени в Дидима близо до Милет.

В римската архитектура от императорския период ентазисът обикновено вече не се изпълнява като равномерна дъговидна изпъкнатина, а по-скоро стволът на колоната е мислено разделен на две линейно стесняващи се части и само допирната точка в средата е заоблена.

Средновековие и Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието и дори в ренесансовата архитектура колоните с ентазис са изключително редки. В Южна Франция, в ранната романска църква на абатството Сен Мартен дю Канигу, има монолитни колони с ентазис.

Леон Батиста Алберти описва около средата на XV век, как се създава ентазис,[3] а Андреа Паладио обяснява по-прост метод.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Върбанова, Валентина Пенева. КОЛОНА. // Терминологичен речник на ниво „Въведение в архитектурата“. 2009-08-11. Посетен на 2023-05-30. (на български)
  2. Vitruvius. Book III - Chapter III - The Proportions of Intercolumniations and of Columns. // Ten Books on Architecture. Cambridge, Massachusetts, USA, Harvard University Press, 1914. с. 86.
  3. Leon Battista Alberti: De re aedificatoria. Florenz 1485; deutsche Ausgabe: Zehn Bücher über die Baukunst. Wien 1912 (Reprint Darmstadt 1991), S. 334 ff. (на немски език)
  4. Andrea Palladio: Quattro libri dell’architettura. Venedig 1570, Buch 1, Kapitel 13. (на немски език)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Entasis в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​