Ентърпрайз (совалка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ентърпрайз.

Ентърпрайз
OV-101
Ентърпрайз (совалка)
Ентърпрайз на SLC-6 във Ванденберг
ОбозначениеOV-101
ДържаваСАЩ
Спечелване на договор26 юли 1972
Наречена наUSS Enterprise (NCC-1701)
15 февруари 1977
Последен полет26 октомври 1977
Време в космосаНикога не е летяла в Kосмоса
Ентърпрайз (совалка) в Общомедия
Ентърпрайз по време на втория ѝ тест, 13 септември 1977 г.
Ентърпрайз – стартова конфигурация на комплекс 39-A, 20 месеца преди старта на Колумбия[1]

Космическата совалка Ентърпрайз (на английски: enterprise – начинание/предприемчивост) е първата построена по програмата Спейс Шатъл на НАСА.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Построена е на 17 септември 1976 г. без двигатели или някакви функциониращи топлинни щитове и затова не е способна да извършва операции в Космоса. Причината, поради която е построена совалката, е тестването ѝ в полети само в атмосферата, т.нар. ALT (Approach and Landing Tests Program). Полетните изпитания по ALT започват през февруари 1977 г. в Центъра за летателни изпитания „Драйдън“ в базата на ВВС „Едуардс“, Калифорния. Тези изпитания се провеждат с цел проверка на съвместимостта между совалката и самолета носител (специално преоборудван от НАСА Боинг 747) и на летателните характеристики на совалката в долните слоеве на атмосферата. Пилотираните изпитания на „Ентърпрайз“ в свободен полет започват на 12 август 1977 г. Астронавтите Фред Хейз (командир) и Чарлс Фулъртън пилотират 75-тонния планер по U-образно трасе след неговото отделяне от самолета носител на височина 7000 м. Двамата извършват успешно приземяване на пистата в авиобазата „Едуардс“. Астронавтите са удивени от лекотата, с която се управлява „Ентърпрайз“. Според думите на Фред Хейз „неговото управление напомняло за управлението на изтребител“. След този полет са извършени още седем (пилотирани от Фред Хейз – Чарлс Фулъртън (5) и Джо Енгъл – Ричард Трули (3), като последният от тях е на 26 октомври 1977 г. След това „Ентърпрайз“ е отправен в Центъра за космически полети „Маршал“ в Хънтсвийл, щата Алабама. Там в продължение на осем месеца са провеждани вибрационни тестове на апарата. След тях космическите совалки получават потвърждение за летателна годност. На 10 април 1979 г. „Ентърпрайз“ е доставен на Кейп Канаверал, щата Флорида. На 1 май същата година совалката, заедно с горивния резервоар и двата ракетни ускорителя, е вертикализирана на стартова платформа и превозена на разстояние 5,6 км до стартова позиция № 39 А. „Ентърпрайз“ е установен на стартовата площадка в стартово положение с цел пробна транспортировка и проверка на клиренса и вертикалността на цялата конструкция. Там за първи път космически кораб за многократно използване е показан в напълно готов за старт вид пред широката публика. По-късно „Ентърпрайз“ е доставен в Хюстън, щата Тексас, където е изложен в Музея на въздухоплаването и аеронавтиката на НАСА.

Изпитателни полети[редактиране | редактиране на кода]

Полет Дата Скорост Височина Екипаж Продължителност Бележки
Рулеви изпитания № 1 15 февруари 1977 143 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Рулеви изпитания № 2 15 февруари 1977 225 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Рулеви изпитания № 3 15 февруари 1977 253 km/h Писта не без излитане Изпитания на писта
Полет с изключен двигател № 1 18 февруари 1977 462 km/h 4,877 m не 2 часа и 5 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Полет с изключен двигател № 2 22 февруари 1977 528 km/h 6,888 m не 3 часа и 13 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Полет с изключен двигател № 3 25 февруари 1977 684 km/h 8,108 m не 2 часа и 28 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Полет с изключен двигател № 4 28 февруари 1977 684 km/h 8,707 m не 2 часа и 11 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Полет с изключен двигател № 5 2 март 1977 763 km/h 9,144 m не 1 час и 39 минути Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Активен полет № 1 18 юни 1977 335 km/h 4,563 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 55 минути и 46 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Активен полет № 2 28 юни 1977 499 km/h 6,715 m Джо Енгъл, Ричард Трули 62 минути и 0 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Активен полет № 3 26 юли 1977 501 km/h 9,233 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 59 минути и 53 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
Свободен полет № 1 12 август 1977 499 km/h 7,346 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 5 минути и 21 секунда Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 2 13 септември 1977 499 km/h 7,925 m Джо Енгъл, Ричард Трули 5 минути и 28 секунди Совалката е закрепена на корпуса на самолет „Боинг-747“, самостоятелно приземяване
Свободен полет № 3 23 септември 1977 467 km/h 7,529 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 5 минути и 34 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 4 12 октомври 1977 447 km/h 6,828 m Джо Енгъл, Ричард Трули 2 минути и 34 секунди Совалката е закрепена на
корпуса на самолет „Боинг-747“
самостоятелно приземяване
Свободен полет № 5 26 октомври 1977 456 km/h 5,791 m Фред Хейз, Чарлс Фулъртън 2 минути и 1 секунда Кацане на пистата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NASA. Shuttle Orbiter Enterprise on Launch Complex 39 // NASA, 1979. Посетен на 21 януари 2008. Архив на оригинала от 2007-11-24 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]