Енцефалит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енцефалит
Магнитно-резонансна томография на човек с енцефалит.
Магнитно-резонансна томография на човек с енцефалит.
Класификация и външни ресурси
Специалност неврология
МКБ-10 A83-A86, B94.1, G05
МКБ-9 323
База данни
DiseasesDB
22543
База данни
eMedicine
emerg/163
Мед. рубрики MeSH D004660
Енцефалит в Общомедия

Енцефалитът е възпаление на веществото на главния мозък.[1] Причинители са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки. Заболяват предимно малките деца, но вирусите не подминават и възрастните. Когато възпалителният процес не се ограничи в менингите, а засегне и мозъчното вещество, се развива менингоенцефалит. Ако възпалителният процес започне направо с ангажирането на мозъчната тъкан, настъпва енцефалит, тоест възпаление на мозъчната тъкан.

Някои от вирусите-причинители на енцефалит са известни. Болестта може да се развие и при различни ваксинации (например против едра шарка, холера, бяс) или в процеса на боледуване от някои инфекциозни заболявания (скарлатина, морбили, лещанка, коклюш, коремен тиф). Болестната картина при всички енцефалити се развива бурно, с повишена телесна температура и ранни признаци на увреждане на мозъчната тъкан, което се изразява с два вида явления:

  • Явления на възбуда – проявяват се генерализирани (общи) или огнищни (местни) гърчове, с пристъпи на потрепвания в едната или другата половина на тялото;
  • Явления на отпадане – изразяват се в пареза или парализа на едната половина на тялото, нерядко само на едната ръка или единия крак. В острия период съзнанието може да бъде променено, да се явят бълнувания, халюцинации, илюзии или обратно, болният да изпадне в сънливост и кома.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Енцефалитът у възрастните пациенти обикновено настъпва със силна температура, главоболие, световъртеж, понякога и припадъци. При децата и юношите се наблюдава раздразнение, намален апетит и температура.[2] Неврологичните изследвания обикновено говорят за сънлив или объркан пациент. Схващането във врата, поради възпаление на мозъчните обвивки, обикновено е признак за менингит или менингоенцефалит.[3]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Вирусни[редактиране | редактиране на кода]

Вирусният енцефалит може да възникне или като пряка последица от остра инфекция, или като усложнение на латентна инфекция. Повечето вирусни случаи на енцефалит са с неизвестен причинител, но най-често идентифицираната причина за вирусен енцефалит е Herpes simplex.[4] Други причинители на остър вирусен енцефалит са: вирусът на бяса, вирусът на морбили и полиовирусът.[5]

Други възможни вирусни причинители са арбовирусите (енцефалит Сейнт Луис, западнонилски вирус), аренавирусите (лимфоцитен хориоменингит), реовирусите и хенипавирусите.[6][7]

Бактериални и други[редактиране | редактиране на кода]

Заболяването може да бъде причинено и от бактериална инфекция, като бактериален менингит,[8] а може и бъде усложнение на текуща инфекциозна болест като сифилис (вторичен енцефалит).[9]

Някои паразитни протозои като токсоплазмоза, малария или първичен амебен менингоенцефалит също могат да причинят енцефалит у хора с отслабнала имунна система. Други бактериални патогени като микоплазмата и тези, причиняващи рикетсиални инфекции, могат да предизвикват възпаление на мозъчните обвивки и впоследствие енцефалит.[10]

Автоимунен енцефалит[редактиране | редактиране на кода]

Автоимунният енцефалит може да включва кататония, психоза и необичайни движения. Анти-NMDA-рецептореният енцефалит и енцефалитът на Расмусен са примери за автоимунен енцефалит,[11] от които първият е най-често срещаната автоимунна форма, придружавана от тератома на яйчниците в 58% от засегнатите жени на възраст от 18 до 45 години.[12]

Летаргичен енцефалит[редактиране | редактиране на кода]

Летаргиченият енцефалит се характеризира с висока температура, главоболие, забавени физически реакции и летаргия. Пациентът може докладва отслабналост в горната част на тялото, болки в мускулите и треперене. Точната причина за този вид енцефалит все още не е изяснена. В периода 1917 - 1928 г. има световна епидемия на летаргичен енцефалит.[13]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Смъртни случаи на милион души вследствие енцефалит (2012 г.):
  0-0  1-1  2-2  3-4  5-9  10-14  15-24  25-45

Диагнозата се поставя при индивиди с понижено ниво на съзнанието, летаргия или промяна в настроението в продължение на поне 24 часа без друго логично обяснение..[14] Диагностицирането на енцефалита се прави с различни тестове:[15]

Лечение и прогноза[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се болнично лечение чрез поддържащи грижи: с антивирусни препарати, ако причинителят е вирус, или с антибиотици, ако причинителят е бактерия. Възможно е пълно оздравяване, но често остават трайни последици. Сред лошите прогностични фактори са: оток на мозъка, епилепсия и тромбоцитопения.[17] Обикновената електроенцефалография в ранния етап на диагнозата често се свързва с висок шанс за оцеляване.[17]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encephalitis. // NHS Choices. 2016. Посетен на 29 октомври 2017.
  2. Symptoms of encephalitis. // NHS. Посетен на 5 януари 2015.
  3. Shmaefsky, Brian, Babcock, Hilary. Meningitis. Infobase Publishing, 2010-01-01. ISBN 9781438132167.
  4. Meningitis, Encephalitis, Brain Abscess, and Empyema. // Harrison's Principles of Internal Medicine. 19. New York, NY, McGraw-Hill Education, 2015. ISBN 9780071802154.
  5. Fisher, D. L. и др. Measles-induced encephalitis. // QJM 108 (3). 2015. DOI:10.1093/qjmed/hcu113. с. 177–182.
  6. Kennedy, P. G. E.. Viral Encephalitis: Causes, Differential Diagnosis, and Management. // Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry 75 (Suppl 1). 1 март 2004. DOI:10.1136/jnnp.2003.034280. с. i10–5.
  7. Henipavirus. Т. 359. 2012. ISBN 978-3-642-29818-9. DOI:10.1007/82_2012_213. с. 197–223.
  8. Ashar, Bimal H., Miller, Redonda G., Sisson, Stephen D.. Johns Hopkins Internal Medicine Board Review: Certification and Recertification. Elsevier Health Sciences, 2012. ISBN 978-1455706921.
  9. Hama, Kiwa и др. Neurosyphilis with Mesiotemporal Magnetic Resonance Imaging Abnormalities. // Internal Medicine 47 (20). 2008. DOI:10.2169/internalmedicine.47.0983. с. 1813–7.
  10. Encephalitis: Practice Essentials, Background, Pathophysiology. // {{{journal}}}.
  11. Armangue, Thaís и др. Autoimmune Encephalitis in Children. // Journal of Child Neurology 27 (11). 2012-11-01. DOI:10.1177/0883073812448838. с. 1460–9.
  12. Ropper, Allan H. и др. Antibody-Mediated Encephalitis. // New England Journal of Medicine 378 (9). март 2018. DOI:10.1056/NEJMra1708712. с. 840–851.
  13. Encephalitis lethargica: 100 years after the epidemic
  14. Venkatesan, A и др. Case definitions, diagnostic algorithms, and priorities in encephalitis: consensus statement of the international encephalitis consortium.. // Clinical Infectious Diseases 57 (8). October 2013. DOI:10.1093/cid/cit458. с. 1114–28.
  15. Encephalitis: Diagnosis. // NHS Choices. Посетен на 5 август 2015.
  16. Management of suspected viral encephalitis in children - Association of British Neurologists and British Paediatric Allergy, Immunology and Infection Group national guidelines. // J. Infect. 64 (5). 2012. DOI:10.1016/j.jinf.2011.11.013. с. 449–77.
  17. а б Venkatesan, A. Epidemiology and outcomes of acute encephalitis.. // Current Opinion in Neurology 28 (3). юни 2015. DOI:10.1097/WCO.0000000000000199. с. 277–82.