Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
Encyclopédie, ou Dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers
Encyclopedie de D'Alembert et Diderot - Premiere Page - ENC 1-NA5.jpg
Автор Дени Дидро, дейците на Просвещението и членове на Френската академия
Първо издание 35 тома от 1751 до 1780 г. г.
Франция
Издателство С подкрепата на Френската академия и Парижката академия на науките.
Оригинален език Френски
Жанр Енциклопедия

бележки
Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите в Общомедия

„Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (на френски: Encyclopédie, ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers) е обща енциклопедия, публикувана във Франция между 1751 и 1772 година с множество по-късни допълнения, преработени издания и преводи.

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Целта на енциклопедията според бащата на първата съвременна енциклопедия Дени Дидро е:

Всъщност, целта на Енциклопедията е да събира знания, разпръснати по света, за да ги приведе в система, понятна за хората, които живеят, и до тези, които идват след нас, така че трудът през предишните векове да не остане безполезен за следващия век, и за това нашите потомци, обогатени със знания, да станат по-добри и по-щастливи, и затова ние да не потънем в забрава, не можейки да послужим на бъдещите поколения.

[1]

Съдържание и автори[редактиране | редактиране на кода]

Енциклопедията е един от най-големите проекти на XVIII век. Излиза в 35 тома през годините 1751-1780. Предговора ѝ е написан от Жан Даламбер, и може да се разглежда като манифест на идеите на Просвещението.

Първоначалния замисъл е бил да бъде осъществен превод на енциклопедичния речник от Ефрем Чамберс (1689-1740) от английски на френски език. След два неуспешни опита да бъде намерен подходящ редактор, през 1747 г., инициатор на "Енциклопедията" става парижкия книгоиздател Андре льо Бретон, който се спира на Дени Дидро за редактор. Издаването на енциклопедията продължава 25 години. Дидро е организатор, отговорен редактор, съставител на проспекта и автор на повечето от статиите по точните науки.

Изданието обема 71 818 статии и 3129 илюстрации. В първите 28 тома (17 тома (60 000 статии) и 11 тома гравюри (илюстрации към текста)), са публикувани между 1751 и 1766 г., като излизат под редакцията на Дидро (въпреки че някои томове, състоящи се от илюстрации към текста не са публикувани до 1772 г.). Последните пет тома на Енциклопедията са написани от други автори през 1777 г., като 2-та тома индекси (показалци) излизат през 1780 г. Много известни личности от епохата на Просвещението имат принос в създаването на статиите от Енциклопедията, включително Волтер, Русо, Монтескьо. Човекът с най-значим принос сред тях е Луи дьо Жокур, който е автор на 17 266 статии, или по около 8 на ден в периода 1759-1765 г.

Известни имена които по един или друг начин са причастни към списването на Енциклопедията са:

Френската енциклопедия се ползва с патронажа на влиятелни поддръжници, включително Мадам дьо Помпадур, благодарение на които колосалната работа по създаването ѝ е довършена. След 1780 г., Енциклопедията служи като справочник и своеобразно кратко ръководство по всички съществуващи към момента технологии, описвайки инструментариума и способите за тяхното прилагане в практиката.

През 1775 г. правото на изданието преминава у Шарл-Жозеф Панкук. Той пуска последните пет тома допълнителни материали и двата индексни тома. Някои включват тези томове към първото издание и по този начин Френската енциклопедия обема 35 тома, въпреки че тези томове не са написани от известни автори. От 1782 до 1832 г. Панкук и неговите последователи разширяват Френската енциклопедия до 166 тома, наричайки я „Encyclopédie méthodique“. Този огромен обем работа ангажира доста време и труда на над хиляда работници и 2250 участници - автори на статии. По този начин Енциклопедията добива вид на сборник на човешкото познание.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Някои автори виждат във Френската енциклопедия ролята на интелектуална опора на последвалата я Френска революция, но това е спорно. Определено Френската енциклопедия катализира достъпа да знанието сред обществото, стимулирайки развитието на историографията и литературната дейност. Тя не само информира, но ѝ провокира мисленето сред обществото.

Класическата Енциклопедия е създадена през периода на т.нар. просветен абсолютизъм, разпространявайки делото на енциклопедизма сред всички водещи страни. През 1772 г. започва да излиза и Енциклопедия Британика в Единбург, а от началото на XIX век излизат ѝ енциклопедии в Германия, Испания и Русия. Те са вдъхновени от опита на първата съвременна Енциклопедия.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В началото Френската енциклопедия е абонаментна - има малко над 2000 абонати. Тиражът ѝ е 4250 копия (през XVIII век обичайният тираж на книга рядко надхвърля 1500). Препечатвана е многократно, включително в Лука (1758-1776), Женева (1778-1779), Лозана (1778-1781), в чужбина, включително в Русия, където по времето на Екатерина Велика излиза пълен и частичен превод на руски на статиите от оригиналната френска версия на Енциклопедията.

Съставителите ѝ успешно обосновават чрез нея своите убеждения, и вярата си в силата на разума. Разпространявайки знания, провокирайки мисли, те способстват за волевата изява на личността към формулиране на социално значими цели и задоволяване на нови обществени потребности. Тъй като по това време Париж е интелектуалната столица на Европа, а френският език се използва за административни цели в много страни и от много европейски лидери, тези идеи се радват на голямо разпространение и проправят пътя на прогреса.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Denis Diderot and Jean le Rond d'Alembert Encyclopédie. University of Michigan Library:Scholarly Publishing Office and DLXS. Retrieved on: November 17, 2007