Енчо Багаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енчо Багаров
Роден
Починал
Активни години 1951-1963
Брачни партньори Сурпи Багарова
Деца Мариана и Татяна

Енчо Христов Ба̀гаров (18 юни 192513 декември 1963) е български драматичен актьор, един от създателите на Сатиричния театър през 1956 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сопот на 18 юни 1925 г. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Работи в радио „София“ -1947 г. Уволнен е след като по невнимание в ефир прозвучава забранената по това време песен „Боже, пази Царя“.[2] През 1951 г. създава Театъра на трудовата повинност, който ръководи до 1956 г. В периода 1956-1963 г. е актьор в Държавния сатиричен театър.[1]

Загива при автомобилна катастрофа в София на 13 декември 1963 г.

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Енчо Багаров освен в театъра участва и в радиоспектакли и в естрадата. По-значими негови роли са:

  • Герчо Герчев – „Тайни“ от Петър Славински;
  • Франк V – „Франк V“ от Фридрих Дюренмат;
  • Краля – „Кралят отива на война“ от Борис Априлов;
  • Исак Белведонски – „Баня“ от Владимир Маяковски
  • Дванайсетте стола- по Илф и Петров
  • Побеснялото агне-Аурел Баранга
  • Криво седи – право съди!-естрадно-сатиричен спектакъл от Нейчо Попов и Енчо Багаров
  • Дървеница- Владимир Маяковски
  • Предложение. Сватба. Юбилей-Антон П. Чехов
  • Главата на другите- Марсел Еме
  • Чичовци- Иван Вазов
  • Удържимият възход на Артуро Хи- Бертолт Брехт
  • Когато розите танцуват-Валери Петров
  • Импровизация-Валери Петров и Радой Ралин
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата.-Сава Доброплоднаго и от Иван Вазов

Той е автор и постановчик на спектаклите „ДДТ“ и „Дядо, баба, мама, татко и ние“, които играе заедно с Нейчо Попов.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 146-147.
  2. ((bg)) Ангелов, Илия. Парцалев-Багаров. // „Тъжният клоун“. Моята библиотека. Посетен на 17.07.2013.