Енчо Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енчо Димитров Ковчазов
свещеник
Роден
Починал

Енчо Димитров (9 октомври 1828 – 25 септември 1897) е борец за българската църковна независимост, просветител и учител. Придобива свещенически сан през 1852 г. Ръкоположен за свещеноиконом през 1869 г. От 1872 до 1879 г. е архиерейски наместник в Тулчански окръг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Ковчаз на 9 октомври 1829 г. През същата година семейството му се преселва в Бесарабия, а след време в Тулча. Енчо започва работа като учител в близкото село Потур. През 1863 г. поп Енчо е един от петнадесетте абоната в Тулча които получават вестник „Дунавски лебед“, издаван от Г. С. Раковски. Заедно с Тодор Икономов се противопоставят на опитите за асимилация на българското училище от турската власт. Иконом поп Енчо Димитров е делегат на църковния събор, свикан на 18 юни 1872 г. в Русе за избор на владика.

След приключване на Руско-турската война през 1878 г. Тулча попада в пределите на Румънското кралство. За иконом поп Енчо проблемите се удвояват. От една страна, временните руски власти в лицето на губернатора Белоцерковец го притесняват и помагат на гръцкия владика Дионисий, от друга страна върху него оказва натиск румънската църковна и държавна администрация. Всичко това довежда до решение за преместване на семейството във Варна през 1879 г.

Във Варна поп Енчо Димитров е приет и подпомогнат от митрополит Симеон. До прехвърлянето на седалището на митрополията от Шумен във Варна, поп Енчо е архиерейски наместник, а след 1882 г. и протосингел. Също така става първият председател на Варненското училищно настоятелство. Преподавател по Закон Божи в Мъжката гимназия.

Свещеноиконом Енчо Димитров умира на 25 септември 1897 г. във Варна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Варненски общински вестник“ бр. 231/1932 г. статия от архимандрит Инокентий, по писмените сведения от Г. Купов, също и други материали
  • Велко Тонев. „Добруджа през Възраждането“
  • „Извори за историята на Добруджа“ Т. 2, Т. 3 – Български документи