Направо към съдържанието

Епиграф (литература)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епиграф и страница с посвещение на Пустата земя на Томас Стърнз Елиът.

Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му или на отделна негова част.[1][2][3][4] Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение[5]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата[6].

  • Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991
  1. епиграф // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 9 декември 2025.
  2. Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 145.
  3. Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. епиграф // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 203.
  4. Касъров, Лука. епиграф // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 538. Посетен на 21 октомври 2025.
  5. Снежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.
  6. Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002.