Епиграф (литература)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Епиграф и страница с посвещение на Пустата земя на Томас Стърнз Елиът.

Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му. Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение[1]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата[2].

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.
  2. Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002.