Епиграф (литература)

Епиграф и страница с посвещение на *Пустата земя* на Томас Стърнз Елиът.

Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му или на отделна негова част.^[1]^[2]^[3]^[4] Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение^[5]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата^[6].

Примери

Фьодор Достоевски в романа „Бесове“ използва за епиграф част от Евангелието от Лука.
В романа си „Братя Карамазови“ Достоевски използва за епиграф цитат от Йоановото евангелие.
Епиграфът на одата „Караджата“ – част от „Епопея на забравените“ – е цитат от стихотворението на Хр. Ботев „Хаджи Димитър“.
Епиграфът на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е: Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“.
В „Доктор Фаустус“ Томас Ман използва за епиграф пасаж от втора песен на Дантевия „Ад“.

Литература

Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991

Вижте също

Източници

↑ епиграф // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 9 декември 2025.
↑ Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 145.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. епиграф // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 203.
↑ Касъров, Лука. епиграф // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 538. Посетен на 21 октомври 2025.
↑ Снежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.
↑ Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002.

[1] епиграф // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 9 декември 2025.

[2] Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 145.

[3] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. епиграф // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 203.

[4] Касъров, Лука. епиграф // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 538. Посетен на 21 октомври 2025.

[5] Снежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.

[6] Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]