Епиктет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Епиктет
Έπίκτητος
древногръцки философ
Гравюра на Клод Ределе, 18. век
Гравюра на Клод Ределе, 18. век

Роден
50 г.
Починал
138 г. (88 г.)
Философия
Школа Стоицизъм
Интереси Етика
Повлиян Гай Музоний Руф, Сократ, Диоген Синопски, Зенон от Китион, Хризип, Хипократ
Повлиял Ариан, Квинт Юний Рустик, Марк Аврелий, Албърт Елис
Епиктет в Общомедия

Епиктет (на гръцки: Έπίκτητος, на латински: Epictetus) е древногръцки философ-стоик, основател на философска школа в Никопол, Епир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епиктет е роден около 50 г. в Хиераполис, Фригия.[1] Като роб в Рим, заедно с господаря си Епафродит, слуша лекции на стоика Гай Музоний Руф.[2] По-късно е освободен. Написва в 101 г. и публикува своите „Дискурси“ („Беседи“). Откъси от учението на Епиктет са съхранени в записки на ученика му Ариан, който следва при него, заедно с бъдещия император Адриан. Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик. Влиянието на Епиктет у Марк Аврелий може да бъде видяно по страниците на съчинението "Към себе си".

Според Епиктет главна задача на философията е да учи разликата между това, което е по силите на човека, и това, което е невъзможно за постигане.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Епиктет в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Suda, Epictetus.
  2. Epictetus, Discourses, i.7.32.