Епир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исторически Епир в сиво.
Южна Албания и Северен Епир ХІХв.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.

Епир (на гръцки: Ήπειρος, Ипирос, на албански: Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир). Гръцката част на областта влиза в състава на административна област Епир, като северната ѝ част е известна под името Чамерия.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На север Епир опира в историческа Кутмичевица, на североизток граничи с Македония, на изток Пинд го отделя от Тесалия, на югоизток е Евритания, а на юг през Артския залив – историческите Етолия и Акарнания (мом Етолоакарнания – сега част от Западна Гърция). Епир е източна крайбрежна зона на Йонийско море.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

История[редактиране | редактиране на кода]

Епир и България[редактиране | редактиране на кода]

От столицата на Епир – Янина е родом българинът канонизиран като Свети Никола Нови Софийски. Албанецът Али Паша, управител на Епир, се опитва около 1800 година да създаде независима държава, но е убит от османците през 1821 година. [1] От 1913 година Епир е в състава на Гърция.

До 1912 г. топонимията на Епир е преимуществено българска: Гурляна, Липляна, Ковища, Буково, Вичища, Корнещи, Ряхово, Вачина, Горци, Рапища, Могилица, Гралища, Винища, Глоговица, Буковица, Лясково, Врещеница, Липчища, Люпчища, Вургарели, Клисура, Грибово, Граменица, Миляна, Враня, Врачища, Зеленица, Карица, Муха, Монастир, Граница, Тополяни, Лепяна, Дромища, Воница, Зерково, Голяни, Завища, Лепени, Маврово, Зиляхово, Довичино, Триклища, Селища, Горица, Мокища, Хрисовица, Сермон, Селица, което е засвидетелствано от австрийските военни карти от това време /макар често българската транскрипция да не е пренесена точно на немски език/. Макс Фасмер изброява 418 славянобългарски топонима в попадналата в Гърция част от областта. [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Има едно сведение от 1799 г. на френския пътешественик Франсоа Пуквил, че село Бонила до Янина е изцяло българско, а населението му е доведено в плен от Али паша Янински по време на похода му (по споразумение със Селим III) срещу Осман Пазвантоглу при кърджалийските размирици на Балканите.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. (1352 – 1878). София, 2006.
  2. Epirus
  3. Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.6 – 7.
     Портал „История“         Портал „История          Портал „География“         Портал „География          Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Гърция“         Портал „Гърция