Епир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.

Епир
Исторически Епир в сиво
Исторически Епир в сиво
Епир в Общомедия

Епир (на гръцки: Ήπειρος, Ипирос, на албански: Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).

История[редактиране | редактиране на кода]

Руско-германският езиковед Макс Фасмер, отбелязвайки че към XV век Епир е изцяло албанизиран, изброява 418 славянски топонима в гръцката част на областта, запазени до наши дни: Гурляна, Липляна, Ковища, Буково, Вичища, Корнещи, Ряхово, Вачина, Горци, Рапища, Могилица, Гралища, Винища, Глоговица, Буковица, Лясково, Врещеница, Липчища, Люпчища, Вургарели, Клисура, Грибово, Граменица, Миляна, Враня, Врачища, Зеленица, Карица, Муха, Монастир, Граница, Тополяни, Лепяна, Дромища, Воница, Зерково, Голяни, Завища, Лепени, Маврово, Зиляхово, Довичино, Триклища, Селища, Горица, Мокища, Хрисовица, Сермон, Селица.[1]

От столицата на Епир – Янина е родом православният светец Свети Никола Нови Софийски. Албанецът Али Паша, управител на Епир, се опитва около 1800 година да създаде независима държава, но е убит от османците през 1821 година. [2] От 1913 година Епир е в състава на Гърция.

Южна Албания и Северен Епир, ХІХ в.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Epirus
  2. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. (1352 – 1878). София, 2006.