Епифаний Велбъждски
| Епифаний Велбъждски |
Епифаний Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд. Заема епископския пост след епископ Анастасий Велбъждски.
Епифаний Велбъждки е споменат в Бориловия синодик, съставен по решение на църковния събор през 1211 г. – като митрополит на Велбъжд „при благочествия цар Асен под властта на Търновската патриаршия“.[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, С., 1906, 47;
- Борилов синодик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 215.
| ||||||||||||||||
.svg)