Епифаний Христов
| Епифаний Христов | |
| български зограф | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1906 г.
Галичник, Османска империя |
Епифаний (Пефе) Христов Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1860 година. Син е на зографа Христо Макриев, при когото учи и работи от 1872 година, когато баща му рисува в църквата „Свети Георги“ в Струга.[1]
Заедно с Кузман Макриев и Алексо Василев работят в църквата Успение Богородично в Дебър.[2]
Работи с баща си до смъртта му в 1893 година в Жеравна, след което оглавява тайфата, в която влизат чичо му Кузман Макриев, брат му Апостол Христов и братовчед му Янко Кузманов. След Жеравна те рисуват в Сливен, където изписват иконите за църквата „Света Богородица“ (1894).[1]
На следната 1895 година работят заедно с Макрий Кузманов и Овентий Исачев в горнооряховските храмове „Свети Георги“ и „Света Богородица“, както и в лясковските „Свети Атанасий“ и „Свети Василий“, чийто стенописи са унищожение от земетресението в 1913 година. В 1898 година рисуват икони за „Света Троица“ в Севлиево. На следната година тайфата на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица[1][3] и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 година. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в Марян, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. След това в 1905 година работят отново в Лясковец, рисуват за църквата „Свети Георги“ в село Върбица, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси.[1]
Епифаний Христов умира в родния си град в 1906 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ Храм „Свети Никола“ // Златарица. Посетен на 30 април 2015.
