Епифаний Христов

Епифаний Христов
	Епифаний Христов
български зограф
Роден	14 май 1860 г. Галичник, Османска империя
Починал	18 ноември 1906 г. (46 г.) Галичник, Османска империя

Епифаний (Пефе) Христов Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.^[1]

Биография

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1860 година. Син е на зографа Христо Макриев, при когото учи и работи от 1872 година, когато баща му рисува в църквата „Свети Георги“ в Струга.^[1]

Заедно с Кузман Макриев и Алексо Василев работят в църквата Успение Богородично в Дебър.^[2]

Работи с баща си до смъртта му в 1893 година в Жеравна, след което оглавява тайфата, в която влизат чичо му Кузман Макриев, брат му Апостол Христов и братовчед му Янко Кузманов. След Жеравна те рисуват в Сливен, където изписват иконите за църквата „Света Богородица“ (1894).^[1]

На следната 1895 година работят заедно с Макрий Кузманов и Овентий Исачев в горнооряховските храмове „Свети Георги“ и „Света Богородица“, както и в лясковските „Свети Атанасий“ и „Свети Василий“, чийто стенописи са унищожение от земетресението в 1913 година. В 1898 година рисуват икони за „Света Троица“ в Севлиево. На следната година тайфата на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица^[1]^[3] и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 година. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в Марян, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. След това в 1905 година работят отново в Лясковец, рисуват за църквата „Свети Георги“ в село Върбица, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси.^[1]