Еразъм+

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Еразъм Плюс (2014 – 2020) е новата програма на Европейския съюз, в областта на образованието, младежта и спорта. Бюджетът на програмата за седемте години е 14,7 млрд. евро.[1] За периода от 2021 до 2027 е съгласувано утрояване на бюджета, предоставяйки възможности на повече европейци да участват в интернационални проекти, заедно с други младежи. Европейската комисия обещава висока ефикасност, финансова подкрепа, достъпност за възможно по-широка целева група. [2]

„Еразъм+“ обединява седем програми на ЕС, като за първи път осигурява финансиране на проекти в областта на спорта. Програмата предлага възможности за сътрудничество между сектора на образованието и трудовия сектор.

Програмата обхваща следните области:

  • образованието и обучението на всички равнища (училищно образование, висше образование, международно сътрудничество във висшето образование, професионално обучение и учене за възрастни);
  • дейности в областта на младежта и неформалното образование;
  • дейности в областта на спорта и в часност масовия спорт;

История[редактиране | редактиране на кода]

Предвестници на проекта са програмите „Сократ I“ (1994 – 1999) ; “Сократ II“ (2000 – 2006), както и Програмата за пожизнено образование (2007 – 2013). На 23 ноември 2011 е представен проектът пред Европейския парламент, като по късно през 2013 е приет от Европейския съвет.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

  • Намаляване на безработицата сред младите хора
  • Повишаването на квалификациите сред възрастните
  • Насърчаване на иновациите и конкурентоспособността
  • Намаляване на преждевременното напускане на училище
  • Увеличение на мобилността сред страните партньори на ЕС
  • Даване на гласност сред младежите и насърчаване да участват в европейската демокрация

Eразъм[редактиране | редактиране на кода]

Програмата представлява съвместна работа на университети в Европа и по света. Подкрепя мобилността на студенти, доценти и общия персонал във висшите учебни заведения. Признаването на учебните постижения в чужбина се познават от ECTS (Европейската система за трансфер и натрупване на кредити). Български университети, предлагащи следната програма:

  • Аграрен университет – Пловдив
  • Бургаски свободен университет
  • Българска Академия на Науките
  • Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
  • Висше строително училище „Любен Каравелов“
  • Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
  • Висше училище по мениджмънт
  • Висше училище по застраховане и финанси
  • Икономически университет – Варна
  • Медицински университет – Плевен
  • Национална спортна академия „Васил Левски“
  • Нов български университет
  • Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
  • Софийски университет „Св. Климент Охридски“ -
  • Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов
  • Технически университет – Варна
  • Технически университет – София
  • Тракийски университет
  • Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ)
  • Университет за национално и световно стопанство
  • Университет „Проф. д-р Асен Златаров“
  • Югозападен университет „Неофит Рилски“

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Програма „Коменски“[редактиране | редактиране на кода]

Проектът насърчава съвместната кооперация на училища и обмен на ученици. Целта е мобилност и разширяване на образователния процес в прогимназиален и гимназиален етап.

Програма „Леонардо да Винчи“[редактиране | редактиране на кода]

Леонардо е програма, реализирана от европейската комисия, насърчаваща повишаване на квалификации, чрез обучения и семинари. Зад определените проекти стоят организации и институции, а не директно ЕС.

Програма „Грундвиг“[редактиране | редактиране на кода]

Програмата засяга възрастни хора, които искат да подобрят и обогатят техните знания в определена за тях сфера. Тя поощрява пожизненото учене и възможността за преквалификации.

Източници[редактиране | редактиране на кода]