Еразъм+

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Еразъм Плюс (2014 – 2020) е новата програма на Европейския съюз, в областта на образованието, младежта и спорта. Бюджетът на програмата за седемте години е 14,7 млрд. евро.[1] За периода от 2021 до 2027 е съгласувано утрояване на бюджета, предоставяйки възможности на повече европейци да участват в интернационални проекти, заедно с други младежи. Европейската комисия обещава висока ефикасност, финансова подкрепа, достъпност за възможно по-широка целева група. [2]

„Еразъм+“ обединява седем програми на ЕС, като за първи път осигурява финансиране на проекти в областта на спорта. Програмата предлага възможности за сътрудничество между сектора на образованието и трудовия сектор.

Програмата обхваща следните области:

  • образованието и обучението на всички равнища (училищно образование, висше образование, международно сътрудничество във висшето образование, професионално обучение и учене за възрастни);
  • дейности в областта на младежта и неформалното образование;
  • дейности в областта на спорта и в часност масовия спорт;

История[редактиране | редактиране на кода]

Предвестници на проекта са програмите “Сократ I” (1994-1999) ; “Сократ II“ (2000-2006), както и Програмата за пожизнено образование (2007-2013). На 23 ноември 2011 е представен проектът пред Европейския парламент, като по късно през 2013 е приет от Европейския съвет.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

- Намаляване на безработицата сред младите хора

- Повишаването на квалификациите сред възрастните  

- Насърчаване на иновациите и конкурентоспособността

- Намаляване на преждевременното напускане на училище

-Увеличение на мобилността сред страните партньори на ЕС

-Даване на гласност сред младежите и насърчаване да участват в европейската демокрация

Eразъм[редактиране | редактиране на кода]

Програмата представлява съвместна работа на университети в Европа и по света. Подкрепя мобилността на студенти, доценти и общия персонал във висшите учебни заведения. Признаването на учебните постижения в чужбина се познават от ECTS (Европейската система за трансфер и натрупване на кредити) . Български университети, предлагащи следната програма:

Аграрен университет – Пловдив

Бургаски свободен университет

Българска Академия на Науките

Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Висше строително училище "Любен Каравелов"

Висше училище по агробизнес и развитие на регионите

Висше училище по мениджмънт

Висше училище по застраховане и финанси

Икономически университет - Варна

Медицински университет - Плевен  

Национална спортна академия „Васил Левски”

Нов български университет

Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Софийски университет "Св. Климент Охридски" -

Стопанска академия "Д. А. Ценов" – Свищов

Технически университет – Варна

Технически университет – София

Тракийски университет  

Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ)

Университет за национално и световно стопанство

Университет "Проф. д-р Асен Златаров"

Югозападен университет "Неофит Рилски"

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Програма "Коменски"[редактиране | редактиране на кода]

Проектът насърчава съвместната кооперация на училища и обмен на ученици. Целта е мобилност и разширяване на образователния процес в прогимназиален и гимназиален етап.

Програма "Леонардо да Винчи"[редактиране | редактиране на кода]

Леонардо е програма, реализирана от европейската комисия, насърчаваща повишаване на квалификации, чрез обучения и семинари. Зад определените проекти стоят организации и институции, а не директно ЕС.

Програма “Грундвиг”[редактиране | редактиране на кода]

Програмата засяга възрастни хора, които искат да подобрят и обогатят техните знания в определена за тях сфера. Тя поощрява пожизненото учене и възможността за преквалификации.

Източници[редактиране | редактиране на кода]