Еразъм Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Еразъм
Άγιος Έρασμος
Falkensteiner Retabel Drehflügel rechts außen.jpg
Свети Еразъм от Майстора от Мескирх, около 1530 г.
свещеномъченик
Роден 3 век
Починал 303 г.
Почитан в Източноправославна църква, Католическа църква
Празник 2 юни (гръцките, българската и западните църкви),
4 май (руската църква)
Свети Еразъм
Άγιος Έρασμος
в Общомедия

Свети Еразъм Охридски или Еразъм Формийски (на гръцки: Άγιος Έρασμος, на латински: Sanctus Erasmus) е християнски светец от IV век.[1][2] Паметта му се тачи в гръцките,[2] българската[3] и западната църква на 2 юни, а в руската – на 4 май. Името има и форма Елм.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Еразъм се споменава за пръв път в италийската редакция на Мартиролога на блажения Йероним от първата половина на V век (Formiae in Campania Herasmi). В 590 година епископ Григорий I Римски споменава за мощите на Еразъм във Формия (Gregorius I Magnus Ep. I 8 // PL. 77. Col. 454). В други послания на Григорий се споменава манастир на Архангел Михаил и светите Максим, Еразъм и Юлиана в Неапол, основан от някоя Александра (Gregorius I Magnus Ep. X 13-14 // PL. 77. Col. 1075-1076), също и за манастир на свещеномъченика Еразъм близо до планината Соракт (Gregorius I Magnus Ep. I 24 // PL. 77. Col. 468).[2]

При археологически разкопки под църквата „Свети Еразъм“ са открити останки от мартирий. Мартирият представлява правоъгълна сграда с апсида, в който има гробница на светец с надпис ER[ASMVS]. Мартирият е изграден във втората половина на IV век на територията на извънградския некропол. Около времето на папа Григорий I в църквата е изградена полукръгъл коридор, който води до подземната гробница на Еразъм. Liber Pontificalis споменава, че на хълма Целий има манастир „Свети Еразъм“, в който монах е бил Адеодат. След като Адеодат става римски епископ (615 - 618) той разширява и преустройва манастира (Liber Pontificalis Vol. 1. P. 346).[2]

„Мъченичеството на Еразъм“ е легенда в източен стил, типична за италийската агиография от византийския и поствизантийския период, съдържаща недостоверни сведения. Тези текстове се датират в VII – началото на IX век. В IX век латинската версия на „Мъченичеството“ е известна на Адон Виенски. Между 1078 и 1088 година то е преработено от Джовани Кониуло. В тази версия се споменават редица нови подробности, включително посещението в Лихнида и Смирна и погребението на тялото на Еразъм от епископ Проб Формийски. След като Кониуол става папа под името Геласий II, освещава в базиликата „Свети Петър“ олтар, посветен на Свети Еразъм. Разказът за Еразъм с някои добавки влиза в „Златната легенда“ на Яков Ворагински.[2]

Житие според първата версия на „Мъченичеството“[редактиране | редактиране на кода]

Според „Мъченичеството“ Еразъм е от Антиохия. Бил е епископ на неизвестна катедра, вероятно по подразбиране Антиохийската. При гоненията на християнството по времето на император Диоклециан, Еразъм бяга в Ливанските планини, където се отдава на аскетичен живот. Глас от небето обаче му казва да се върне в Антиохия и Еразъм се подчинява. Заловен, Еразъм е изправен пред съда, на който заявява, че е християнин и отказва да принесе жертва на езическите богове. Подложен е на мъчения, но остава невредим. С помощта на ангел успява да се спаси от затвора и отива в Сингидунум, Илирик, където прекарва седем години в проповядване на християнството сред езичниците. Отново е заловен и изправен пред император Галерий (293 - 311) в Сирмиум. При влизането си в града чрез молитва правръща в прах идолите, след което 400 000 души стават християни, някои от които приемат мъченическа смърт. Отново е мъчен и отново остава невредим. От затвора го изважда Архангел Михаил. Еразъм се установява в град Формия в Кампания, където умира след седем дни.[2]

Почит в Западната църква[редактиране | редактиране на кода]

В житието на Еразъм вероятно са смесени няколко светци. В IX век в Мартиролога на Узуард е отбелязан мъченик Еразъм от Антиохия на 25 ноември. Вероятно при съставянето на „Мъченичеството“ на Еразъм е използвано незапазено житие на Еразъм Антиохийски. Възможно е Еразъм да е бил сирийски проповедник, умрял във Формия или пък мъченик, чийто мощи са пренесени там след завладяването на Сирмиум от готите в края на IV век.[2]

Паметта на Еразъм се тачи на 2 юни в мраморния Неаполитански календар от първата половина на IX веки и в Синаксара на Константинополската патриаршия в края на X век.[2]

В края на VIII или първата половина на IX век криптата под църквата „Свети Еразъм“ във Формия, в която са погребвани формийските епископи, е разширена, но градът упада и резиденцията на епископите се мести в Гаета. При разгрома на Формия от арабите в средата на IX век мощите на Еразъм са преместени в Гаета и положены в църквата „Света Богородица“, която е изградена на ново и осветена в 1106 година. В 934 година се споменава за църква „Свети Еразъм“ в Кастелоне, а в 1016 година си гевори за манастир при храма. В XIV век по Рейн Еразъм е почитан като един от 14-те свети помощници лечители, лекуващ заболявания на червата. Това се отразява и в иконографията на светеца, рисуван с разпран от палача стомах. Мъченикът се почита и като покровител на моряците - възникващите по време на бури електрически разряди на върховете на корабните мачти се наричат Огньове на Свети Елм.[2]

Части от мощите на Еразъм има в много градове в Европа. В Кьолн в XV век частици от мощите притежават две църкви. От началото на XV век части от мощите се пазят в Прага. Кардинал Алесандро Риарио (1578 - 1585) полага част от мощите на светеца под главния олтар на „Свети Яков“ в Болоня. В 1587 година главата на Еразъм е перенесена от Гаета в Евора, Португалия.[2]

Почит в Източната църква[редактиране | редактиране на кода]

Светите Седмочисленици, Свети Йоан Владимир и Свети Еразъм, българска икона от XIX век

Българите наследяват почитта към Еразъм като покровител на Охрид и основоположник на местната църковна йерархия от гърците. В епохата на Първото българско царство култът към светеца е разпространен на територията на цялата страна, съдейки по факта, че има руски спискъци със служби от XII – XIV век. По-късно култът придобива регионален характер – в Югозападна България или дори само в Охрид. В Охрид има раннохристиянска базилика, посветена на Еразъм, както и скална църква. Пространното „Мъченичество“ с добавките за посещение в Лихнида е преведено на старобългарски не по-късно от XII век, като езикът на превода няма ярки регионални диалектни черти, но съдейки по мястото на почитане на Еразъм може да се свърже с Охрид и съответно да се датира не по-късно от X век. Текстът на „Мъченичеството“ е запазен в редица източнославянски сборници, като най-старите са в пергаментния Успенски сборник (ГИМ. Усп. № 4 перг. Л. 118 об.- 124), датиран не по-късно от края на XII и началото на XIII век и в сборник от средата на XV вет (РГБ. Ф. 98. Егор. № 279). В руската църква паметта на Еразъм е утвърдена на 4 май. В западнобългарските литургически ръкописи от XII-XIV век паметта на Еразъм е според византийските календари - 1, 2 или 3 юни: в кирилската приписка към Асеманиевото евангелие, в най-късната приписка към Охридския апостол от края на XII век, в Скопския апостол и други.[2]

Средновековни изображения на Еразъм в реда на други архиереи има в стенопис в храма „Свети Йоан Богослов Канео“ от края на XIII - началото на XIV век и на външната западна стена на „Свети Никола Болнички“ (1487) в Охрид, както и в параклиса „Свети Йоан Предтеча“ в Протатон заедно с охридските архиереи Николай Кавасила, Климент Охридски и Теофилакт Охридски.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Όσιος Έρασμος ο Ιερομάρτυρας. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 2017-08-27.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Православная энциклопедия. Т. XVIII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-032-5. с. 590 - 592.
  3. Св. свещеномъченик Еразъм Охридски. // Православието. Посетен на 2017-08-27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония