Ервин Панофски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ервин Панофски
Erwin Panofsky
германски и американски историк
Роден
Починал
14 март 1968 г. (75 г.)
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Образование Берлински университет
Фрайбургски университет
Работил в Хамбургски университет
Нюйоркски университет,
Институт за авангардни изследвания към Принстънския университет
Публикации „Готическата архитектура и схоластиката“ (1951)
Повлиян Хайнрих Вьолфлин, Алоис Ригл и Аби Варбург
Повлиял Пиер Бурдийо
Ервин Панофски в Общомедия

Ервин Панофски (на немски: Erwin Panofsky, р. 30 март 1892 г., Хановер – п. 14 март 1968 г., Принстън) е германски и американски историк и изкуствовед. Един от най-големите представители на германското изкуствознание от 1920-те години и на американската изкуствоведска школа от 1930-те – 1960-те години.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ервин Панофски е роден в семейството на търговец. Детските и първите му юношески години преминават в Берлин (през 1901—1910 г. учи в Йоахимсталската гимназия, известна със задълбоченото преподаване на класическите езици). Следва история на изкуството и философия в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, Мюнхенския университет и Фрайбургския университет. През 1911 г. в берлинския семинар на Хайнрих Вьолфлин Панофски започва да се занимава с темата „Теоретичните аспекти на учението за изкуството на Албрехт Дюрер“, към която той се връща по-късно нееднократно. На тази тема е посветена и дипломната му работа от 1914 г. и книгата „Теорията за изкуството на Дюрер, разгледана в отношението ѝ към теорията за изкуството при италианците“ (1915), дисертацията му от 1922 г. и книгата за гравюрата на Дюрер „Меланхолия I“, написана в съавторство с Ф. Сакъл (1923)[2].

През 1916 г. Ервин Панофски сключва брак с Дора Мосе, в съавторство с която по-късно издава две книги: „Кутията на Пандора“ (1956) и „Одисеевата галерия във Фонтенбло“ (1958)[2].

От 1921 г. преподава в Хамбургския университет (от 1926 г. – професор по история на изкуството). През 1931 г. е поканен за курс лекции в Нюйоркския университет, което полага основите на контактите му с американските изкуствоведи. С идването на власт на нацистите през 1933 г., заради еврейския си произход е освободен от Хамбургския университет, но успява да емигрира с жена си в САЩ, където живее цели 35 години, започва да преподава и пише на английски[2]. Отначало преподава в Нюйоркския университет, а от 1935 г. в Института за авангардни изследвания в Принстън (както и физика Алберт Айнщайн, с когото го свързва дълго приятелство)[2]. През 1947-1948 г. Панофски е Чарлз Елиът Нортън професор в Харвардския университет.

След пенсионирането си през 1962 г. Ервин Панофски продължава да води лекционни курсове, публикува и отделни нови трудове. През 1962 г. е избран за почетен доктор на университета в Западен Берлин[2].

Синът му Волфганг Панофски е атомен физик.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

„Меланхолия I“ на Дюрер

В германския период на своята дейност Панофски следва и развива идеите на Хайнрих Вьолфлин, Алоис Ригл и Аби Варбург, с което поставя основите на иконологическия метод при изследването на художествените произведения. Възгледите си за пръв ясно излага в книгата си „Идея. Към историята на понятията в теориите за изкуството на миналото“ (1924). На изследването на темата за хуманизма са посветени книгата му „Изследвания по иконология. Хуманистичните теми в изкуството на Ренесанса“ (1939) и статията „Историята на изкуството като хуманистична дисциплина“, написана за сборника „Смисълът на хуманизма“ (1940), подготвен от учени на Принстънския университет. В следвоенните години Панофски издава книгата си „Ранната нидерландска живопис“ (1953, т. 1-2), основана на курса от лекции, които той чете през 1947—1948 г. в Харвардския университет, изследва готическата архитектура, продължава изследванията си на творчеството на Дюрер, пише есето „Галилей като художествен критик“ (1954)[2].

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 60-те години Пиер Бурдийо превежда от английски книгата Готическата архитектура и схоластиката, която бива издадена във Франция с негов послепис.[3] Налице са основания да се счита, че Панофски e повлиял на неговата социологическа концепция за изкуството.[4]

По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Панофски на сайта Dictionary of Art Historians ((en))
  2. а б в г д е Редакционно предисловие към статията Панофский Э. „История искусства как гуманистическая дисциплина“. – Советское искусствознание, выпуск 23. М., 1988, стр. 420—421. ((ru))
  3. Pierre Bourdieu, Postface à Architecture gothique et pensée scolastique de E. Panofsky, Paris, Les Editions de Minuit, 1967, pp. 133-167. ((fr))
  4. Fugier Pascal, Pierre Bourdieu, Postface à Architecture gothique, ¿ Interrogations ?, N°3. déc.2006 ((fr))
  5. Готическата архитектура и схоластиката на сайта на издателство Агата-А ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]