Ереван
| Ереван на арменски: Երևան | |
|---|---|
| — Град — | |
  | |
 | |
  Ереван | |
| Страна |
 Армения |
| Площ | 227 km² |
| Население (2011) | 1 121 900 души |
| Кмет | Тарон Маргарян |
| Пощенски код | 0001 – 0099 |
| Телефонен код | +374 10 |
| МПС код |
01 – 10, 11 – 13 (от 2007), 14 – 18 (от 2008), 19 (от 2009) 61 – 65, 67, 68 |
| Официален сайт | http://www.yerevan.am |
| Ереван в Общомедия | |
Ереван е столицата и най-големият град на Армения. Населението му през 2007 г. е 1 107 800[1] души. Разположен е на река Храздан.
Ереван е водещ индустриален, културен и научен център на кавказкия район. Той е също така сърцето на обширна ж п мрежа и главен търговски център за селскостопански продукти. Освен това индустриите в града се занимават с получаването на метали, металообработващи машини, електрически съоръжения, химикали, текстил и хранителни продукти.
Образователните и културните учреждения в Ереван включват няколко университета, арменската академия на науките, държавен музей няколко библиотеки. Главна туристическа атракция са развалините от османска крепост от 16 век. Летището в Ереван се казва „Звартноц“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите изследвания показват, че на мястото на днешен Ереван през 8 век пр.н.е. е съществувала крепостта Ербуни. Оттогава мястото има стратегическо значение за керванските пътища между Европа и Индия. Носи името Ереван поне от 7 век, когато е столица на Армения под персийска власт.
Поради стратегическата важност на Ереван се водят няколко битки за него, като той преминава често от османско в персийско владение и обратно. През 1827 г. е превзет от Русия и формално присъединен към Персия през 1828 г. След Октомврийската революция от 1917 г. Ереван е столица на независима Армения три години, след което през 1920 г. става столица на новообразуваната Съветска социалистическа република Армения. През 1991 г. Ереван става столица на независимата република Армения.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ереван
- Ашот Анастасян (р. 1964), шахматист
- Левон Аронян (р. 1982), шахматист
- Карен Асрян (1980 – 2008), шахматист
- Рафаел Ваганян (р. 1951), шахматист
- Аветик Григорян (р. 1989), шахматист
- Арсен Йегиазарян (р. 1970), шахматист
- Арташес Минасян (р. 1967), шахматист
Григор Аведисян, 25-годишен, македоно-одрински опълченец, V клас, 12 лозенградска дружина[2]- Лилит Мкъртчан (р. 1982), шахматистка
- Арман Пашикян (р. 1987), шахматист
- Починали в Ереван
- Григор Агаронян (1896 – 1980), скулптор
- Виктор Амбарцумян (1908 – 1996), астроном
- Карен Асрян (1980 – 2008), шахматист
- Вазген I (1908 – 1994), духовник
- Генрих Гаспарян (1910 – 1995), шахматист
- Аведик Исаакян (1875 – 1957), писател
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
| Град | Страна | Година |
|---|---|---|
| София |  България
|
От 2008 |
| Москва |  Русия
|
От 1995 |
| Ростов на Дон | Русия
|
|
| Санкт Петербург | Русия
|
|
| Ставропол | Русия
|
|
| Волгоград | Русия
|
От 1998 |
| Лион |  Франция
|
|
| Ница | Франция
|
От 2007[3] |
| Марсилия | Франция
|
|
| Париж | Франция
|
От 1998 |
| Карара |  Италия
|
От 1965 |
| Флоренция | Италия
|
|
| Киев |  Украйна
|
|
| Одеса | Украйна
|
|
| Лос Анджелис |  САЩ
|
От 2006[4] |
| Венеция | Италия
|
|
| Буенос Айрес |  Аржентина
|
|
| Сао Пауло |  Бразилия
|
От 1999 |
| Монреал |  Канада
|
|
| Атина |  Гърция
|
|
| Братислава |  Словакия
|
|
| Кишинев |  Молдова
|
|
| Минск |  Беларус
|
|
| Подгорица |  Черна гора
|
От 1974 |
| Тбилиси |  Грузия
|
|
| Бейрут |  Ливан
|
|
| Дамаск |  Сирия
|
|
| Исфахан |  Иран
|
|
| Антананариву |  Мадагаскар
|
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Armenia's Population 3,229,900 On Jan 1, 2008. // Посетен на 2008-02-23.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
- ↑ http://armenpress.am/eng/news/culture.htm
- ↑ http://clkrep.lacity.org/councilfiles/05-1748_rpt_cla_10-17-06.pdf
| ||||||||||
| |||||||||||
