Направо към съдържанието

Еремия (празник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еремия
Еремия в Общомедия

Еремѝя (Ермѝя, Ирима̀, Ирмѝнден, Зъ̀мски ден) е християнски празник в чест на старозаветния пророк Йеремия. Отбелязва се от повечето православни църкви на 1 май, а от старостилните църкви на 14 май.

Еремия е и популярен фолклорен празник в много православни страни. На Балканите той е свързан главно с предпазването от змии,[1] а в Русия отбелязва началото на пролетната сеитба.

Според народните вярвания на Еремия излизат от леговищата си змиите и самият змийски цар. Народните обредите се свързват с древната представа за хтоничната природа на змията и нейната плодоносна функция.[2] Старите хора вярват, че който работи на полето в този ден, ще бъде ухапан от змия през лятото.[3]

Изпълняват се обреди, целящи пропъждането на змиите и предпазването от тях. В народните представи змиите излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на Еремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите, газене чирепните, палене на огньове.[4]

Пъденето на змиите се прави на вечерта преди Еремия с ритуали, подобни на тези извършвани на някои места срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания:[1]

Бягайте, змии и гушчерици!
Я я арамията зад вратата
Къа ви а сече главата
Къа ви а фърли у барата.
Бягай, бягай гъдурийо!
Ето ти я Еремия,
Ке ти мотат черевата
Со железно мотоило

Друг обичай, който се изпълнява на Еремия, е газенето на чирепни (подници). Подниците са кръгли глинени плоски съдове, предназначени за печене на хляб.[1] Те имат диаметър около 60 сантиметра и дебелина на дъното 4 – 5 сантиметра, а ръбът им е завит нагоре, подобно на тава.[5] Подниците се използват постоянно в бита, но се приготвят със специален ритуал на празника Еремия.[1] Още в рано сутринта момите отиват да копаят специална глина, от която се изработват съдовете, и я изсипват на общо място за всяка махала.[1] Там тя се мокри и се размесва чрез газене с боси крака, в което участват всички жители, тъй като се вярва, че газенето на тази глина предпазва от ухапване на змии.[1] Вече размесената глина се разделя между къщите и всеки прави своите подници у дома си.[1]

Други обреди на Еремия са свързани с палене на огън. На някои места се палят парцали или тор, с които се запушват дупките в стените на къщата.[1] В Западна България наричанията, описани по-горе, се правят при палене на огън, който се прескача.

В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия – болест, причинена от различни зли сили. В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.

  1. а б в г д е ж з Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 623-627.
  2. Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 116. ISBN 954-8289-03-2
  3. www.peshterainfo.com
  4. frognews.bg
  5. www.haskovo.com, архив на оригинала от 19 август 2011, https://web.archive.org/web/20110819103553/http://www.haskovo.com/bg/page_89_42.html, посетен на 28 май 2011