Ересели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ересели
Ποντοηράκλεια
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина19 m
Население692 души (2011 г.)

Ересели или Ресели (на гръцки: Ποντοηράκλεια, Пондоираклия, до 1954 година Ερεσελή, Ερεσελίον, Ересели, Ереселион[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до границата със Северна Македония. Южно от селото е разположено Арджанското езеро, което днес е почти напълно пресушено.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Чаушица (Tσαουσίτσα) или Кастри, Кастракия е открито праисторическо селище и некропол от желязната епоха, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Ересели е турско село в Гевгелийската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ереселий има 188 жители турци.[3]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че в Ерезели „живѣятъ прѣзъ зимата аромѫне“.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ресели има 40 къщи турци.[5] Населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 333 жители бежанци.[6] В 1954 година селото е прекръстено на Пондоираклия, в превод Понтийска Ираклия.

Преброявания
  • 2001 година - 812 души
  • 2011 година - 692 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48772/2567/7-10-1994 - ΦΕΚ 839/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 29 юни 2018.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 227.
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012