Еридан (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еридан.

Ерида̀н (на старогръцки: Ἠρῐδᾰνός, на латински: Eridanus) е

Според Херодот (История, III 15) Еридан е река в Западна Европа, която се влива в Северно море, откъдето се добива кехлибар. В по-късни времена се свързва с река По в Северна Италия, където се е добивал кехлибар.

В своята „Аргонавтика“ (Argonautica, IV, 622 - 629) Аполоний Родоски твърди, че Еридан, по която плават Аргонавтитe, се влива директно в река Родан (Рона). Павзаний (Описание на Елада, Кн. 4) поставя Еридан в северните европейски страни, където живеят галатяните. Страбон (География, V, 1, 9) твърди, че Еридан не е никъде по Земята, въпреки че е свързван с По. Дионисий Периегет (Описание на света, 288 - 289) локализира произхода му на изток, западно от река По.

Според преданието реката е богата на кехлибар (Овидий, Метаморфози, 2: 365; Херодот, История), който според митологията са застиналите сълзи на Хелиадите, оплаквали смъртта на брат им Фаетон (Филострат Стари, Imagines, 1, 11).

Към нимфите на Еридан се обръща Херакъл, за да моли помощ за намиране на Градините на Хесперидите.

Името на Еридан като „небесна река“ носи съзвездието Еридан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Eridanos, на уеб страница Theoi.com
  • ((it)) Eridano, в Treccani Enciclopedia on-line
  • ((ru)) Эридан, Еридан (Любкер. Реальный словарь классических древностей)
  • ((ru)) Эридан, «Мифы наро­дов мира». Энцик­ло­пе­дия. (В 2-х томах). 2-е изд. Гл. ред. С. А. Тока­рев. — М.: «Совет­ская энцик­ло­пе­дия», 1987. Т. II, с. 666.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Арат, Явления (Феномени).
  • ((en)) Apollonius of Rhodes, Apollonius Rhodius: the Argonautica , translated by Robert Cooper Seaton, W. Heinemann, 1912. Internet Archive .
  • ((bg)) ((en)) Вергилий, Буколики. Георгики. Енеида. Изд. Народна култура 1980. Virgil, Bucolics, Aeneid, and Georgics Of Vergil. J. B. Greenough. Boston. Ginn & Co. 1900. Online version at the Perseus Digital Library
  • ((en)) Dionysius Periegetes, Lightfoot, J.L. (ed.). Description of the Known World. Oxford: Oxford University Press., 2014. ISBN 978-0-19-967558-6.
  • ((en)) Nonnus, Dionysiaca; translated by Rouse, W H D, III Books XXXVI– XLVIII. Loeb Classical Library No. 346, Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1940. Internet Archive
  • ((bg)) Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004.
  • ((bg)) Полибий, Всеобща история.
  • ((bg)) ((en)) Публий Овидий Назон, Метаморфози. ИК „Народна култура“, София, 1974. Ovid, Metamorphoses, Brookes More. Boston. Cornhill Publishing Co. 1922. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) Страбон, География
  • ((bg)) ((en)) Хезиод, Теогония, в Теогония, Дела и дни. Омирови химни. С. „Народна култура“, 1988. Hesiod, Theogony, in The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White , Cambridge, Massachusetts., Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1914. Online version at the Perseus Digital Library.
  • ((bg)) ((en)) Херодот, История, НБУ 2019, ISBN 9789545356186. Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. // Perseus Digital Library Project. Cambridge. Harvard University Press., 1920.. Посетен на 15 ноември 2020. (на английски)
  • ((en)) Hyginus, Gaius Julius, Fabulae in Apollodorus Library and Hyginus Fabuae: Two Handbooks of Greek Mythology, Translated, with Introductions by R. Scott Smith and Stephen M. Trzaskoma , Hackett Publishing Company, 2007. ISBN 978-0-87220-821-6.
  • ((en)) Elder Philostratus, Younger Philostratus, Callistratus . Translated by Fairbanks, Arthur. Loeb Classical Library Volume 256. London: William Heinemann, 1931.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Реките в Хадес

Doré - Styx.jpg

Gustave Dore Inferno34.jpg