Ерик Ромер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ерик Ромер
Eric Rohmer cinematheque 2004-04.jpg
Ерик Ромер (1968)
Роден Жан-Мари Морис Шерер
Починал
11 януари 2010 г. (89 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Активни години 1945 – 2010
Брачни партньори Терез Барбет
Деца 2 сина
Оскари номинация (1971)
Страница в IMDb
Ерик Ромер в Общомедия

Ерик Ромер (на френски: Éric Rohmer) е творчески псевдоним на Жан-Мари Морис Шерер, Jean-Marie Maurice Scherer) е френски кинорежисьор, един от най-значимите творци от течението „Новата вълна“ във френското кино, главен редактор на списание Кайе дю синема (на френски: Cahiers du Cinema), представител на интелектуалното и психологическото направление в киното.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Ромер е роден на 4 април 1920 г. в малкия френски град Тюл. През 1940-те години е литератор. През втората половина на 1950-те години сътрудничи като редактор на „Кайе дю синема“. От 1957 по 1963 г. е главен редактор на списанието. Ромер започва режисьорската си кариера по-късно от своите съратници от списанието Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо.

Умира в Париж на 11 януари 2010 г. на 89-годишна възраст. Макар да не може да се похвали с престижни награди за филмите си, във всички световни издания са публикувани разгърнати некролози, а френският вестник Libération посвещава на паметта на тази „национална гордост“ не само първата, но и още десет страници от поредния си брой. Президентът Никола Саркози заявява: „Романтик и класицист, мъдрец и иконоборец, сантименталист и моралист, лек и сериозен, той създаде свой собствен стил, който ще го надживее“.[1] Погребан е в гробището Монпарнас.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Шест нравоучителни разказа
  • 1963 – Хлебарката от Монсо / La Boulangère de Monceau
  • 1963 – Кариерата на Сюзан / La Carrière de Suzanne
  • 1967 – Колекционерката / La Collectionneuse
  • 1969 – Моята нощ при Мод / Ma Nuit Chez Maud (номиниран за „Оскар“ като най-добър чуждестранен филм)
  • 1970 – Коляното на Клер / Le Genou De Claire
  • 1971 – Следобедна любов / L’Amour, L’Apres Midi
Комедии и пословици
  • 1981Жената на летеца (La Femme de l’Aviateur). Пословица: „Не е възможно да не мислиш за нищо“ (It is impossible to think about nothing)
  • 1982Красивата сватба (Le Beau marriage). Пословица: „Кой може да се въздържи от построяване на замък в Испания?“ (Can anyone refrain from building castles in Spain?)
  • 1983Полин на плажа (Pauline à la Plage). Пословица: „Който много говори, ще пострада“ (He who talks too much will hurt himself)
  • 1984Пълнолуние в Париж (Nuits de la Pleine Lune). Пословица: „Който има две жени, ще изгуби душата си; който има два дома, ще изгуби разума си“ (He who has two women loses his soul, he who has two houses loses his mind)
  • 1986Зеленият лъч / Le Rayon Vert
  • 1987Приятелят на моята приятелка (Ami de mon Amie). Пословица: „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ (My friends' friends are my friends)
Приказки на четирите сезона
  • 1990Пролетна приказка (Conte de Printemps)
  • 1992Зимна приказка (Conte d’Hiver)
  • 1996Лятна приказка (Conte d’Eté))
  • 1998Есенна приказка (Conte d’Automne)
Други филми
  • 1959Знакът на Лъва / Le Signe du Lion
  • 1976Маркиза фон О… / Die Marquise von O…
  • 1978Пърсивал Уелски / Perceval Le Gallois
  • 1987Четири приключения на Ренет и Мирабел / 4 aventures de Reinette et Mirabelle
  • 1993Дърво, кмет и медиатека / L’Arbre, le maire et la médiathèque
  • 1995Среща в Париж / Les Rendez-vous de Paris
  • 2001Лейди и херцогът / L’anglaise et le duc
  • 2004Троен агент / Triple agent
  • 2007Любовта на Астреа и Селадон/ Les Amours d'Astrée et de Céladon

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Marion Vidal, Les Contes moraux d’Éric Rohmer, Paris, L'Herminier, coll. „Cinéma permanent“, 1977.
  • Joël Magny, Éric Rohmer, Rivages, coll. „Rivages cinéma“, 1985, 218 p. (ISBN 978-2869300354).
  • Michel Estève (dir.) et René Prédal, Éric Rohmer, t. 1, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1985, 1re éd.
  • Michel Estève (dir.) et Stéphane Braunschweig, Éric Rohmer, t. 2, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1986, 1re éd., 135 p.
  • C.G. Crisp, Eric Rohmer: Realist and Moralist, Bloomington, Indiana University Press, 1988.
  • Carole Desbarats, Pauline à la plage, d’Éric Rohmer, Yellow Now, coll. „Long métrage“, 1990, 144 p. (ISBN 978-2873400750).
  • Pascal Bonitzer, Éric Rohmer, Cahiers du cinéma, coll. „Auteurs“, 1991, 1re éd., 141 p. (ISBN 978-2866421168).
  • Alain Hertay, Éric Rohmer: Comédies et proverbes, Liège, édition du Céfal, coll. „Grand écran petit écran“, 1998, 154 p.
  • Maria Tortajada, Le Spectateur séduit: le libertinage dans le cinéma d'Éric Rohmer et sa function dans une théorie de la représentation filmique, Paris, Kimé, 1999.
  • Michel Serceau, Éric Rohmer: les jeux de l'amour, du hasard et du discours, Éditions du Cerf, coll. „Septième art“, 2000 (ISBN 2-204-06387-8).
  • Philippe Molinier, Ma Nuit chez Maud d'Éric Rohmer, Paris, Atlande, 2001, 127 p.
  • Noël Herpe (dir.), Rohmer et les autres, Presses universitaires de Rennes, coll. „Le Spectaculaire“, 2007, 1re éd., 307 p. (ISBN 978-2-7535-0409-7).
  • Derek Schilling, Éric Rohmer, Manchester University Press, coll. „French Film Directors“, 2007, 240 p. (ISBN 978-0719072352).
  • Jean Cléder (dir.), Alain Bergala, Françoise Etchegaray, Amanda Langlet et Gilles Mouëllic, Éric Rohmer: Évidence et ambiguïté du cinéma, éditions Le Bord de l'eau, 2007, 144 p. Document utilisé pour la rédaction de l’article
  • Yannick Mouren (dir.), Didier Coureau, Suzanne Liandrat-Guigues, Joël Magny, Jean-Dominique Nuttens, René Prédal et Jean-Marie Samocki, Éric Rohmer: „Contes des quatre saisons“ et „Tragédies de l'Histoire“, t. 3, Paris-Caen, Lettres modernes Minard, coll. „Études cinématographiques“, 2008, 168 p. (ISBN 978-2-256-91135-4).
  • Keith Tester, Éric Rohmer: Film as Theology, Palgrave McMillan, 2008, 184 p. (ISBN 1-4039-9659-8).
  • Philippe Fauvel, Éric Rohmer, Conte d'été [archive], centre images/CNC, coll. „Lycéens et apprentis au cinéma“, 1er juillet 2011.
  • Violaine Caminade de Schuytter, Éric Rohmer, corps et âme: L'intégrité retrouvée, L'Harmattan, 2011, 1re éd. (ISBN 978-2296554924).
  • Martin Barnier et Pierre Beylot, Analyse d'une œuvre: Conte d'été, Éric Rohmer, 1996, Vrin, 2011.
  • Carole Desbarats, Conte d'été, Éric Rohmer, CNDP, coll. „Arts au singulier“, 2012 (ISBN 978-2240032638).
  • Patrick Louguet (dir.), Rohmer ou le jeu des variations, Presses universitaires de Vincennes, coll. „Esthétiques hors cadre“, 2012, 1re éd., 292 p. (ISBN 978-2842923471).
  • Jacob Leigh et Jason Leigh, The Cinema of Éric Rohmer: Irony, Imagination, and the Social World, Continuum, 2012, 392 p. (ISBN 978-1441198310).
  • Bert Cardullo (dir.), Interviews with Éric Rohmer, Chaplin Books, 2012, 264 p. (ISBN 978-0956559555).
  • Sylvie Robic (dir.) et Laurence Schifano (dir.), Rohmer en perspectives, Presses universitaires de Paris Ouest, coll. „L'Œil du cinéma“, 2012 (ISBN 978-2-84016-103-5).
  • Aïdée Caillot et Gianpaolo Pagni, Éric Rohmer: le conteur du cinéma, À dos d'âne, coll. „Des graines et des guides“, 2013;
  • Antoine de Baecque et Noël Herpe, Éric Rohmer, Stock, coll. „Biographie“, 2014 (ISBN 978-2234075610)
  • Hughes Moreau (dir.), Le Paradis français d'Éric Rohmer, Pierre-Guillaume de Roux, 2017.
  • Patrice Guillamaud, Le Charme et la sublimation. Essai sur le désir et la renonciation dans l'oeuvre d'Eric Rohmer, Paris, éd. du Cerf, 2017 (ISBN 978-2-204-12247-4).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Bremner, „France salutes Eric Rohmer, New Wave master“, January 12, 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]