Ерик Ромер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерик Ромер
Eric Rohmer
Eric Rohmer cinematheque 2004-04.jpg
Ерик Ромер (1968)
Роден Жан-Мари Морис Шерер
Починал
11 януари 2010 г. (89 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Активни години 1945 – 2010
Брачни партньори Терез Барбет
Деца 2 сина
Оскари номинация (1971)
Страница в IMDb
Ерик Ромер в Общомедия

Ерик Ромер (на френски: Éric Rohmer) е творчески псевдоним на Жан-Мари Морис Шерер, Jean-Marie Maurice Scherer) е френски кинорежисьор, един от най-значимите творци от течението „Новата вълна“ във френското кино, главен редактор на списание Кайе дю синема (на френски: Cahiers du Cinema), представител на интелектуалното и психологическото направление в киното.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Ромер е роден на 4 април 1920 г. в малкия френски град Тюл. През 1940-те години е литератор. През втората половина на 1950-те години сътрудничи като редактор на „Кайе дю синема“. От 1957 по 1963 г. е главен редактор на списанието. Ромер започва режисьорската си кариера по-късно от своите съратници от списанието Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо.

Умира в Париж на 11 януари 2010 г. на 89-годишна възраст. Макар да не може да се похвали с престижни награди за филмите си, във всички световни издания са публикувани разгърнати некролози, а френският вестник Libération посвещава на паметта на тази „национална гордост“ не само първата, но и още десет страници от поредния си брой. Президентът Никола Саркози заявява: „Романтик и класицист, мъдрец и иконоборец, сантименталист и моралист, лек и сериозен, той създаде свой собствен стил, който ще го надживее“.[1] Погребан е в гробището Монпарнас.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми – хронология[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1959 Знакът на Лъва Le Signe du Lion
1967 Колекционерката La Collectionneuse
1969 Моята нощ при Мод Ma nuit chez Maud
1970 Коляното на Клер Le Genou De Claire
1972 Следобедна любов L'Amour l'après-midi
1976 Маркиза фон О… Die Marquise von O...
1978 Пърсивал Уелски Perceval le Gallois
1980 Катрин де Хейлброн Catherine de Heilbronn Телевизионен филм
1981 Жената на летеца La femme de l'aviateur
1982 Красивата сватба Le Beau Mariage
1983 Полин на плажа Pauline à la plage
1984 Пълнолуние в Париж Les Nuits de la pleine lune
1986 Зеленият лъч Le Rayon vert
1987 Приятелят на моята приятелка L'Ami de mon amie
1987 Четири приключения на Ренет и Мирабел Quatre aventures de Reinette et Mirabelle
1990 Пролетна приказка Conte de printemps
1992 Зимна приказка Conte d'hiver
1993 Дърво, кмет и медиатека L'Arbre, le maire et la médiathèque
1995 Среща в Париж Les Rendez-vous de Paris
1996 Лятна приказка Conte d'été
1998 Есенна приказка Conte d'automne
2001 Лейди и херцогът L'Anglaise et le Duc
2004 Троен агент Triple agent
2007 Любовта на Астреа и Селадон Les Amours d'Astrée et de Céladon
Шест нравоучителни разказа
  • 1963 – Хлебарката от Монсо / La Boulangère de Monceau
  • 1963 – Кариерата на Сюзан / La Carrière de Suzanne
  • 1967 – Колекционерката / La Collectionneuse
  • 1969 – Моята нощ при Мод / Ma Nuit Chez Maud (номиниран за „Оскар“ като най-добър чуждестранен филм)
  • 1970 – Коляното на Клер / Le Genou De Claire
  • 1971 – Следобедна любов / L’Amour, L’Apres Midi
Комедии и пословици
  • 1981Жената на летеца (La Femme de l’Aviateur). Пословица: „Не е възможно да не мислиш за нищо“ (It is impossible to think about nothing)
  • 1982Красивата сватба (Le Beau marriage). Пословица: „Кой може да се въздържи от построяване на замък в Испания?“ (Can anyone refrain from building castles in Spain?)
  • 1983Полин на плажа (Pauline à la Plage). Пословица: „Който много говори, ще пострада“ (He who talks too much will hurt himself)
  • 1984Пълнолуние в Париж (Nuits de la Pleine Lune). Пословица: „Който има две жени, ще изгуби душата си; който има два дома, ще изгуби разума си“ (He who has two women loses his soul, he who has two houses loses his mind)
  • 1986Зеленият лъч / Le Rayon Vert
  • 1987Приятелят на моята приятелка (Ami de mon Amie). Пословица: „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ (My friends' friends are my friends)
Приказки на четирите сезона
  • 1990Пролетна приказка (Conte de Printemps)
  • 1992Зимна приказка (Conte d’Hiver)
  • 1996Лятна приказка (Conte d’Eté))
  • 1998Есенна приказка (Conte d’Automne)
Други филми
  • 1959Знакът на Лъва / Le Signe du Lion
  • 1976Маркиза фон О… / Die Marquise von O…
  • 1978Пърсивал Уелски / Perceval Le Gallois
  • 1987Четири приключения на Ренет и Мирабел / 4 aventures de Reinette et Mirabelle
  • 1993Дърво, кмет и медиатека / L’Arbre, le maire et la médiathèque
  • 1995Среща в Париж / Les Rendez-vous de Paris
  • 2001Лейди и херцогът / L’anglaise et le duc
  • 2004Троен агент / Triple agent
  • 2007Любовта на Астреа и Селадон/ Les Amours d'Astrée et de Céladon

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Marion Vidal, Les Contes moraux d’Éric Rohmer, Paris, L'Herminier, coll. „Cinéma permanent“, 1977.
  • Joël Magny, Éric Rohmer, Rivages, coll. „Rivages cinéma“, 1985, 218 p. (ISBN 978-2869300354).
  • Michel Estève (dir.) et René Prédal, Éric Rohmer, t. 1, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1985, 1re éd.
  • Michel Estève (dir.) et Stéphane Braunschweig, Éric Rohmer, t. 2, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1986, 1re éd., 135 p.
  • C.G. Crisp, Eric Rohmer: Realist and Moralist, Bloomington, Indiana University Press, 1988.
  • Carole Desbarats, Pauline à la plage, d’Éric Rohmer, Yellow Now, coll. „Long métrage“, 1990, 144 p. (ISBN 978-2873400750).
  • Pascal Bonitzer, Éric Rohmer, Cahiers du cinéma, coll. „Auteurs“, 1991, 1re éd., 141 p. (ISBN 978-2866421168).
  • Alain Hertay, Éric Rohmer: Comédies et proverbes, Liège, édition du Céfal, coll. „Grand écran petit écran“, 1998, 154 p.
  • Maria Tortajada, Le Spectateur séduit: le libertinage dans le cinéma d'Éric Rohmer et sa function dans une théorie de la représentation filmique, Paris, Kimé, 1999.
  • Michel Serceau, Éric Rohmer: les jeux de l'amour, du hasard et du discours, Éditions du Cerf, coll. „Septième art“, 2000 (ISBN 2-204-06387-8).
  • Philippe Molinier, Ma Nuit chez Maud d'Éric Rohmer, Paris, Atlande, 2001, 127 p.
  • Noël Herpe (dir.), Rohmer et les autres, Presses universitaires de Rennes, coll. „Le Spectaculaire“, 2007, 1re éd., 307 p. (ISBN 978-2-7535-0409-7).
  • Derek Schilling, Éric Rohmer, Manchester University Press, coll. „French Film Directors“, 2007, 240 p. (ISBN 978-0719072352).
  • Jean Cléder (dir.), Alain Bergala, Françoise Etchegaray, Amanda Langlet et Gilles Mouëllic, Éric Rohmer: Évidence et ambiguïté du cinéma, éditions Le Bord de l'eau, 2007, 144 p. Document utilisé pour la rédaction de l’article
  • Yannick Mouren (dir.), Didier Coureau, Suzanne Liandrat-Guigues, Joël Magny, Jean-Dominique Nuttens, René Prédal et Jean-Marie Samocki, Éric Rohmer: „Contes des quatre saisons“ et „Tragédies de l'Histoire“, t. 3, Paris-Caen, Lettres modernes Minard, coll. „Études cinématographiques“, 2008, 168 p. (ISBN 978-2-256-91135-4).
  • Keith Tester, Éric Rohmer: Film as Theology, Palgrave McMillan, 2008, 184 p. (ISBN 1-4039-9659-8).
  • Philippe Fauvel, Éric Rohmer, Conte d'été [archive], centre images/CNC, coll. „Lycéens et apprentis au cinéma“, 1er juillet 2011.
  • Violaine Caminade de Schuytter, Éric Rohmer, corps et âme: L'intégrité retrouvée, L'Harmattan, 2011, 1re éd. (ISBN 978-2296554924).
  • Martin Barnier et Pierre Beylot, Analyse d'une œuvre: Conte d'été, Éric Rohmer, 1996, Vrin, 2011.
  • Carole Desbarats, Conte d'été, Éric Rohmer, CNDP, coll. „Arts au singulier“, 2012 (ISBN 978-2240032638).
  • Patrick Louguet (dir.), Rohmer ou le jeu des variations, Presses universitaires de Vincennes, coll. „Esthétiques hors cadre“, 2012, 1re éd., 292 p. (ISBN 978-2842923471).
  • Jacob Leigh et Jason Leigh, The Cinema of Éric Rohmer: Irony, Imagination, and the Social World, Continuum, 2012, 392 p. (ISBN 978-1441198310).
  • Bert Cardullo (dir.), Interviews with Éric Rohmer, Chaplin Books, 2012, 264 p. (ISBN 978-0956559555).
  • Sylvie Robic (dir.) et Laurence Schifano (dir.), Rohmer en perspectives, Presses universitaires de Paris Ouest, coll. „L'Œil du cinéma“, 2012 (ISBN 978-2-84016-103-5).
  • Aïdée Caillot et Gianpaolo Pagni, Éric Rohmer: le conteur du cinéma, À dos d'âne, coll. „Des graines et des guides“, 2013;
  • Antoine de Baecque et Noël Herpe, Éric Rohmer, Stock, coll. „Biographie“, 2014 (ISBN 978-2234075610)
  • Hughes Moreau (dir.), Le Paradis français d'Éric Rohmer, Pierre-Guillaume de Roux, 2017.
  • Patrice Guillamaud, Le Charme et la sublimation. Essai sur le désir et la renonciation dans l'oeuvre d'Eric Rohmer, Paris, éd. du Cerf, 2017 (ISBN 978-2-204-12247-4).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Bremner, „France salutes Eric Rohmer, New Wave master“, January 12, 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]