Ерик Сати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерик Сати
Erik Satie
френски композитор

Роден
Éric Alfred Leslie Satie
Онфльор, Франция
Починал
1 юли 1925 г. (59 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия композитор, пианист
Музикална кариера
Инструменти пиано
Направление модернизъм
Активни години 1892 – 1923
Известни творби Гимнопедии
Семейство
Баща Жул Алфред Сати
Майка Джейн Лесли Антон

Уебсайт www.erik-satie.com
Страница в IMDb
Ерик Сати в Общомедия

Ерик Сати (на френски: Erik Satie) (17 май 1866 – 1 юли 1925) е френски композитор и пианист, представител на авангардизма от началото на 20 век. Най-известните му произведения са неговите три пиано композиции Гимнопедии (Gymnopédies) от 1887 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1866 – 1887[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Сати е роден на 17 май 1866 г. в Онфльор, Нормандия. Когато е на четири години семейството се премества в Париж, защото на бащата Алфред бива предложена работа като преводач в столицата. През 1872 г. умира майката на Ерик – Джейн. След това трагично събитие Алфред решава да изпрати своите невръстни синове обратно в Онфльор при родителите си. Скоро след завръщането си в родния си град Ерик започва да взима уроци по музика при местен органист.

През 1878 г. след смъртта на баба им Ерик и по-малкият му брат Конрад заминават отново за Париж, където още същата година баща им се жени повторно за учителка по пиано. 12-годишният Сати започва да изнася концерти заедно със своята мащеха в местни кабарета и салони.

През 1879 г. Сати е приет в Парижката консерватория. Професор Жорж Матиас, който по онова време е преподавал пиано на младия Сати, го описва като бездарен пианист. Други професори са на мнение, че Ерик е много мързелив. Въпреки това никой не отрича, че дори Сати да няма брилянтна техника на изпълнение, в композирането се справя далеч по-добре отколкото останалите студенти. През 1882 г. Ерик напуска консерваторията. След две години и половина, които прекарва вкъщи, решава отново да кандидатства в консерваторията. Приет е, но и този път нещата не се развиват добре и Сати не успява да създаде по-добро впечатление, затова напуска музикалната академия за втори път. Впоследствие се записва в армията, но шест месеца по-късно е освободен от военна служба, защото развива бронхит.

Монмартър[редактиране | редактиране на кода]

Карикатура на Сати от Сантяго Русиньол, 1891

През 1887 г. Сати се премества в Монмартър, където си наема квартира и започва работа като пианист в местно кабаре. През следващите години се посвещава изцяло на музиката. Написва своите първи композиции: три сарабанди и три гимнопедии (Gymnopédies), които биват публикувани от баща му Алфред в Париж. Следват други творби: Ogives и шест Gnossiennes.

Музиката на Сати е изключително новаторска. Творбите му представляват клавирни миниатюри, които са в бавно до умерено темпо, също така често са без тоналност или безмензурни (липсват тактови черти и определен ритъм). Със своите уникални композиции Сати привлича вниманието на Клод Дебюси, с когото се сприятеляват и започват да водят дълга кореспонденция.

През 1891 г. Сати е назначен за композитор и капелмайстор на Ордена на Розенкройцерите.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведения за оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Parade (1917), балет.
  • Socrate (1918), симфонична драма за оркестър и глас.
  • Le Piège de Méduse (1921) едноактна лирическа комедия
  • Les Aventures de Mercure (1924), балет.
  • Relâche (1924), балет.
  • Jack in the Box (1926), балет.

Вокални произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Messe des pauvres (1895) за хор и орган.
  • Socrate (1918)

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Choses vues à Droite et à Gauche – sans lunettes (1912) за цигулка и пиано.

Мелодии[редактиране | редактиране на кода]

  • Trois Melodies de 1886: Les anges, Elégie, Sylvie.
  • Trois Autres Melodies (1886–1906): Chanson, Chansons médiévale, Les fleurs.
  • Hymne (1891)
  • Trois poèmes d’amour (1914)
  • Trois Melodies de 1916: La statue de bronze, Daphénéo, Le chapelier.
  • Ludions (1923): Air du rat, Spleen, La grenouille américaine, Air du poète, Chanson du chat.

Chanson de Caf’ Conc’[редактиране | редактиране на кода]

  • Je te veux (1897)
  • Tendrement (1902)
  • Chez le docteur (1903)
  • La diva de l’empire (1904)
  • L’omnibus-automobile (1905)
  • Trois Melodies sans Paroles (ca. 1905): Rambouillet, Les oiseaux, Marienbad.
  • Allons-y chochotte (1906)

Пиано за 2 ръце[редактиране | редактиране на кода]

Страница от ръкописа на Гимнопедиите
  • 4 Ogives (1886)
  • 3 Sarabandes (1887)
  • 3 Gymnopédies (1888)
  • 6 Gnossiennes (1890)
  • Sonneries de la rose + crois (1892)
  • Pièces froides pour piano (1893)
  • Descriptions Automatiques (1913)
  • Heures Séculaires et Instantanées (1914)
  • Sports et Divertissements (1914)
  • Les Trois Valses distinguées du Précieux dégouté (1914)
  • Avant-dernières pensées (1915)
  • Sonatine Bureaucratique (1917)
  • 5 Nocturnes (1919)

Пиано за 4 ръце[редактиране | редактиране на кода]

  • Trois Morceaux en forme de poire (1903)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gillmor, Alan M., Erik Satie (Twayne Pub., 1988, reissued 1992; 387 pages) ISBN 0-393-30810-3
  • Davis, Mary E., Erik Satie. Reaktion Books – Critical Lives. June 2007. ISBN 978-1-86189-321-5
  • Myers, Rollo H., Erik Satie. (Dover Publications, New York 1968.) ISBN 0-486-21903-8
  • Orledge, Robert, Satie Remembered (London: Faber and Faber, London, 1995)
  • Potter, Caroline, Erik Satie, a Parisian composer and his world. (Woodbridge: Boydell Press, 2016) ISBN 9781783270835
  • Volta, Ornella and Simon Pleasance, Erik Satie (Hazan: The Pocket Archives Series, 1997; 200 pages) ISBN 2-85025-565-3
  • Volta, Ornella, transl. Michael Bullock, Satie Seen Through His Letters (Marion Boyars, 1989) ISBN 0-7145-2980-X
  • Whiting, Steven, Satie the Bohemian: from Cabaret to Concert Hall (Oxford: Clarendon Press, 1999; 596 pages) ISBN 978-0-19816-458-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]