Ерик Сати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерик Сати
Erik Satie
френски композитор

Роден
Éric Alfred Leslie Satie
Онфльор, Франция
Починал
Погребан Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Професия композитор, пианист
Музикална кариера
Инструменти пиано
Направление модернизъм
Активност 1892 – 1923
Известни творби Гимнопедии
Семейство
Баща Жул Алфред Сати
Майка Джейн Лесли Антон
Партньор Сюзан Валодон

Уебсайт www.erik-satie.com
Ерик Сати в Общомедия

Ерик Сати (на френски: Erik Satie) (17 май 1866 – 1 юли 1925) е френски композитор и пианист, представител на авангардизма от началото на 20 век. Най-известните му произведения са неговите три пиано композиции Гимнопедии (Gymnopédies) от 1887 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1866 – 1887[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Сати е роден на 17 май 1866 г. в Онфльор, Нормандия. Когато е на четири години, семейството се премества в Париж, защото на бащата Алфред бива предложена работа като преводач в столицата. През 1872 г. умира майката на Ерик – Джейн. След това трагично събитие Алфред решава да изпрати своите невръстни синове обратно в Онфльор при родителите си. Скоро след завръщането си в родния си град Ерик започва да взима уроци по музика при местен органист.

През 1878 г. след смъртта на баба им Ерик и по-малкият му брат Конрад заминават отново за Париж, където още същата година баща им се жени повторно за учителка по пиано. 12-годишният Сати започва да изнася концерти заедно със своята мащеха в местни кабарета и салони.

През 1879 г. Сати е приет в Парижката консерватория. Професор Жорж Матиас, който по онова време е преподавал пиано на младия Сати, го описва като бездарен пианист. Други професори са на мнение, че Ерик е много мързелив. Въпреки това никой не отрича, че дори Сати да няма брилянтна техника на изпълнение, в композирането се справя далеч по-добре отколкото останалите студенти. През 1882 г. Ерик напуска консерваторията. След две години и половина, които прекарва вкъщи, решава отново да кандидатства в консерваторията. Приет е, но и този път нещата не се развиват добре и Сати не успява да създаде по-добро впечатление, затова напуска музикалната академия за втори път. Впоследствие се записва в армията, но шест месеца по-късно е освободен от военна служба, защото развива бронхит.

Монмартър[редактиране | редактиране на кода]

Карикатура на Сати от Сантяго Русиньол, 1891

През 1887 г. Сати се премества в Монмартър, където си наема квартира и започва работа като пианист в местно кабаре. През следващите години се посвещава изцяло на музиката. Написва своите първи композиции: три сарабанди и три гимнопедии (Gymnopédies), които биват публикувани от баща му Алфред в Париж. Следват други творби: Ogives и шест Gnossiennes.

Музиката на Сати е изключително новаторска. Творбите му представляват клавирни миниатюри, които са в бавно до умерено темпо, също така често са без тоналност или безмензурни (липсват тактови черти и определен ритъм). Със своите уникални композиции Сати привлича вниманието на Клод Дебюси, с когото се сприятеляват и започват да водят дълга кореспонденция.

През 1891 г. Сати е назначен за композитор и капелмайстор на Ордена на Розенкройцерите.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведения за оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Parade (1917), балет.
  • Socrate (1918), симфонична драма за оркестър и глас.
  • Le Piège de Méduse (1921) едноактна лирическа комедия
  • Les Aventures de Mercure (1924), балет.
  • Relâche (1924), балет.
  • Jack in the Box (1926), балет.

Вокални произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Messe des pauvres (1895) за хор и орган.
  • Socrate (1918)

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Choses vues à Droite et à Gauche – sans lunettes (1912) за цигулка и пиано.

Мелодии[редактиране | редактиране на кода]

  • Trois Melodies de 1886: Les anges, Elégie, Sylvie.
  • Trois Autres Melodies (1886–1906): Chanson, Chansons médiévale, Les fleurs.
  • Hymne (1891)
  • Trois poèmes d’amour (1914)
  • Trois Melodies de 1916: La statue de bronze, Daphénéo, Le chapelier.
  • Ludions (1923): Air du rat, Spleen, La grenouille américaine, Air du poète, Chanson du chat.

Chanson de Caf’ Conc’[редактиране | редактиране на кода]

  • Je te veux (1897)
  • Tendrement (1902)
  • Chez le docteur (1903)
  • La diva de l’empire (1904)
  • L’omnibus-automobile (1905)
  • Trois Melodies sans Paroles (ca. 1905): Rambouillet, Les oiseaux, Marienbad.
  • Allons-y chochotte (1906)

Пиано за 2 ръце[редактиране | редактиране на кода]

Страница от ръкописа на Гимнопедиите
  • 4 Ogives (1886)
  • 3 Sarabandes (1887)
  • 3 Gymnopédies (1888)
  • 6 Gnossiennes (1890)
  • Sonneries de la rose + crois (1892)
  • Pièces froides pour piano (1893)
  • Descriptions Automatiques (1913)
  • Heures Séculaires et Instantanées (1914)
  • Sports et Divertissements (1914)
  • Les Trois Valses distinguées du Précieux dégouté (1914)
  • Avant-dernières pensées (1915)
  • Sonatine Bureaucratique (1917)
  • 5 Nocturnes (1919)

Пиано за 4 ръце[редактиране | редактиране на кода]

  • Trois Morceaux en forme de poire (1903)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gillmor, Alan M., Erik Satie (Twayne Pub., 1988, reissued 1992; 387 pages) ISBN 0-393-30810-3
  • Davis, Mary E., Erik Satie. Reaktion Books – Critical Lives. June 2007. ISBN 978-1-86189-321-5
  • Myers, Rollo H., Erik Satie. (Dover Publications, New York 1968.) ISBN 0-486-21903-8
  • Orledge, Robert, Satie Remembered (London: Faber and Faber, London, 1995)
  • Potter, Caroline, Erik Satie, a Parisian composer and his world. (Woodbridge: Boydell Press, 2016) ISBN 9781783270835
  • Volta, Ornella and Simon Pleasance, Erik Satie (Hazan: The Pocket Archives Series, 1997; 200 pages) ISBN 2-85025-565-3
  • Volta, Ornella, transl. Michael Bullock, Satie Seen Through His Letters (Marion Boyars, 1989) ISBN 0-7145-2980-X
  • Whiting, Steven, Satie the Bohemian: from Cabaret to Concert Hall (Oxford: Clarendon Press, 1999; 596 pages) ISBN 978-0-19816-458-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]