Ерик XIV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерик XIV
Крал на Швеция
Erik XIV (1533-1577) Domenicus Verwildt.jpg
Управление 29 септември 1560 – 26 януари 1569
Коронация 29 юни 1561
Наследил Густав I
Наследник Йохан III
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Вестерос
Семейство
Династия Armoiries famille Vasa.svg Ваза
Баща Густав I
Майка Blason Maison d'Ascanie.svg Катарина фон Саксония-Лауенбург
Брак Карин Монсдотер
Герб Armoiries Moderne d Erik XIV Vasa de Suede.svg
Ерик XIV в Общомедия

Ерик XIV (на шведски: Erik XIV) е крал на Швеция, от династията Ваза, който управлява от 1560 до 1568 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 декември 1533 година в Стокхолм. Той е единственият син на шведския крал Густав I (1496 – 1560) от първата му съпруга Катарина фон Саксония-Лауенбург.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ерик е образован човек с артистични наклонности, който се стреми към политическа власт, но в първите години на царуването си показва признаци на психично заболяване и в крайна сметка развива шизофрения.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната политика на Ерик усилията му са насочени към укрепване на Швеция, превръщайки я в една велика сила. За разлика от баща си, той се опитва да разшири влиянието си в балтийските земи и Естония. Тази политика довежда до сблъсък с братовчед му, краля на Дания Фредерик II.

Брак с Карин Монсдотер[редактиране | редактиране на кода]

В желанието си да сключи изгодни политически съюзи, Ерик прави неуспешни предложения за брак на кралицата на Англия Елизабет I, на кралицата на Шотландия Мария Стюарт, на Рената Лотарингска, на Анна Саксонка и на Кристина Хесенска. В 1567 (официално 4 юли 1568) се жени за момиче от скромен произход, Карин Монсдотер (6 ноември 1550 – 13 септември 1612). Двамата имат четири сина. Освен това той има две извънбрачни дъщери от връзката си с Агда Персдотер.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешната политика на Ерик е твърде амбициозна и довежда до негодуванието на шведската аристокрация. Сред противниците му е неговият брат Юхан от втория брак на баща му. Юхан по това време е херцог на Финландия, а по-късно, ще бъде коронован за крал на Швеция под името Юхан III. Недоволен от политиката на своя брат, Юхан се жени за Катерина Ягелонка – сестрата на краля на Полша и противник на брат му Сигизмунд II Август. Ерик завладява Естония от брат си през 1563, а Юхан е съден за държавна измяна.

Войни[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на Ерик Швеция участва в т.нар. Северна седемгодишна война (1563 – 1570) с Дания, Полша и Любек. В ранните години на войната Дания провежда успешни операции в Швеция и едва към края на управлението на Ерик шведите успяват да възвърнат част от загубените територии. Швеция участва успешно в Ливонската война срещу Русия.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Ерик, Карин и Йоран Першон, худ. Георг фон Розен, 1871

През всичките тези години психическото състояние на Ерик постепенно се влошава, действията му стават все по-упорити и склонни към внезапно обостряне на заболяването. В 1567 г. е извършено клането на семейство Стюр в Упсала. Макар убийството да е незаконно, в неговите очи е оправдана екзекуцията на предатели.

През 1568 г. той е свален от престола от братята си Юхан и Карл и хвърлен в затвора, като губи всичките си управленски права над Швеция. Неговият доверен секретар Йоран Першон (1530 – 1568) поема голяма част от вината за действията на Ерик срещу аристокрацията и е бил екзекутиран по времето на Юхан III.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 26 февруари 1577 година в Турку, Финландия, на 43-годишна възраст. Погребан е в Вестерос , Швеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Dahlström, G. och Swahn, J.-Ö. (1984), Bra Böckers Lexikon Bra Böcker AB. Book nr 7, page 76

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Густав Ваза Крал на Швеция (1560 – 1568) Йохан III