Еритрея
Тази статия е за държавата. За полиса в Древна Гърция вижте Еритрея (Йония).
| Държава Еритрея на английски: State of Eritrea | |
| Химн: ኤርትራ ኤርትራ ኤርትራ | |
.svg) Местоположение на Еритрея | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 117 600 km² (на 99-то място) |
| Води | 0,14% |
| Столица | Асмара |
| Най-голям град | Асмара |
| Официален език | няма(1) |
| Демоним | еритреец |
| Население (2016) | 4 954 645 (на 116-то място) |
| Гъстота на нас. | 29,7 души/km² (на 154-то място) |
| Управление | |
| Форма | Еднопартийна система |
| Президент | Исаяс Афеверки |
| История | |
| Независимост | от Етиопия 24 май 1993 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | $10,176 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | $1466[1] |
| БВП (ном., 2018) | $6,856 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $988 |
| ИЧР (2015) |  0.420 (нисък)(на 179-то място) |
| Валута | Накфа (ERN) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+3 |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | ER |
| Интернет домейн | .er |
| Телефонен код | +291 |
| ITU префикс | ERI |
| Официален сайт | www.shabait.com/index.php |
| (1): Като работни езици в страната се използват тигриня, арабски и английски език | |
| Еритрея в Общомедия | |
.svg)
Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Има площ от 121 100 km2 и население от 5 869 869 души. Столица на Еритрея е Асмара.
География
Еритрея се намира в Североизточна Африка, по-точно на Сомалийски полуостров и граничи с Червено море. Плодородните равнини са в западната част на страната, докато източната част е предимно пустинна. Климатът в Южна Еритрея е по-хладен, тъй като там се намират високи планини. Най-високата точка в Еритрея е връх Сойра, който е висок 3018 m.
Еритрея контролира група острови близо до централния ѝ бряг, известни като Дахлак.
История
Най-ранното свидетелство, отнасящо се до територията на съвременна Еритрея, е египетска експедиция от 25 век пр.н.е. По-късни сведения има от времето на фараон Хатшепсут (15 век пр.н.е.), повечето от които представляват дневници на експедиции за търсене на тамян. Съвременното си име страната получава през 19 век от италианските колониалисти – думата Ερυθραία (Еритреа) на гръцки означава буквално „Червено море“.
Между 8 и 13 век голяма част от територията на съвременна Еритрея попада под влиянието на народа беджа – кушитско мюсюлманско племе от Североизточен Судан. Възникват 5 кралства – Накис, Баклин, Базин, Джарин и Ката. Народът беджа разпространява исляма в тези части на Африка и така увеличава влиянието на Омаядския халифат.
Части от днешна Еритрея са принадлежали на абисинското царство Аксум, преди османците в 16 век да установят контрол на цялото крайбрежие на Червено море. През 1557 г. войските на султан Сюлейман I завладяват големия пристанищен град Масава (Масауа) и до 1580 г. почти цялата територия на днешна Еритрея е под контрола на Османската империя.
Джузепе Сапето, италиански изследовател и мисионер на Римокатолическата църква, купува пристанищния град Асеб от местен афарски султан през 1869 г. По това време европейските колониални империи, като Италия, търсят начини да се сдобият с територии в тази част на Африка, тъй като същата година е отворен Суецкият канал и потокът от кораби от Азия минава именно през Африканския рог. Италианското правителство купува Рубатино – корабната компания на Сапето, и по този начин Италия увеличава влиянието си върху градовете Масава, Асеб и други бивши египетски владения. По-късно разпокъсаните територии са обединени в една колония, която италианците наричат Еритрея. През 1941 г. по време на Втората световна война италианските войски в Африка са разбити от Съюзниците и Еритрея попада под контрола на Великобритания.
През 1952 г. ООН взема решение Етиопия и Еритрея да сформират федерация, като Еритрея остава под контрола на етиопците. В Еритрея се образува Еритрейски фронт за освобождение, от който по-късно се отделя марксисткият Еритрейски народен фронт за освобождение, подкрепян от СССР. През 1972 г. Судан затваря границата си с бунтовната област и така усложнява действията на освободителното движение. 2 години по-късно избухва въстание в столицата Асмара. Едва през ноември 1978 г. етиопските сили успяват да възстановят контрола си над почти цялата област. Партизанските действия обаче продължават. През 1988 г. етиопската армия започва масирано настъпление срещу партизаните, но една трета от етиопските войници са избити край северния град Афабет. През 1991 г. етиопската армия капитулира в Асмара и до 24 май цяла Еритрея е вече в ръцете на бунтовниците, които спомагат и за свалянето на правителството в Етиопия същата година. Новото етиопско правителство изпълнява искането на еритрейците за референдум за независимост, който е спечелен с голямо мнозинство в полза на новата държава. Така, точно 2 години по-късно, на 24 май 1993 г. Еритрея официално е призната за независима страна.
Държавно устройство и политика
Народното събрание на Еритрея се състои от 150 места и е сформирано през 1993 г. малко след извоюването на независимостта на страната. Тогава 75 от народните представители са били членове на Еритрейския народен фронт за освобождение, а останалите са местни кандидати и поддръжници на Фронта. Избран е и сегашният президент Исаяс Афеверки.
Еритрея е президентска република. На няколко пъти в страната са насрочвани национални парламентарни избори, но поради проблеми са отлагани или просто отменяни. Досега в Еритрея не е имало национални избори нито веднъж, или пък те се ограничават до местно ниво и върху тях не се осъществява никакъв контрол. Информацията за вътрешната политика на страната е оскъдна, но през септември 2001 г. всички частни печатни медии са закрити, а критиците на правителството са затваряни без съд. Това буди притеснение у организации като Амнести Интернешънъл и Human Rights Watch. През 2004 година Държавният департамент на САЩ обявява Еритрея за „страна от особена загриженост“ заради преследвания по религиозни причини.
Външните отношения на страната са усложнени. Връзките със САЩ и ЕС са затрудени в много сфери през последните 3 години, макар Еритрея активно да участва в борбата срещу тероризма. Не са правени опити за създаване на дипломатически отношения с Етиопия, а при пограничните сблъсъци от 1998 – 2001 г. загиват около 20 хил. еритрейци. Проблемите с Етиопия се допълват от граничен спор със Судан и донякъде затруднени отношения с Йемен заради Ханишките острови (заради които през 1996 г. избухва кратка война). Малък контингент на ООН е разположен на границата между Еритрея и Етиопия с цел стабилизиране на региона. Заради всички тези заплахи от война страната е втората най-милитаризирана в света след Северна Корея с 45,9 военни на 1000 души население и 202-хилядна армия.
Административно деление
Еритрея е разделена на 6 региона, наречени „зоби“, и на подрегиони (общини), наречени „подзоби“. Големината на регионите зависи от хидроложкия им капацитет – по този начин правителството по-лесно контролира стопанствата и земеделието като цяло, а от друга страна премахва предпоставките за размирици между кланове и племена.
Регионите са следните:
| No. | Регион | Подрегиони (общини) |
|---|---|---|
| 1 | Централен | Берикх, Гала-невхи, Семиенави Мибрак, Середжака, Дебубави Мибрак, Семиенави Миераб, Дебубави Миераб |
| 2 | Южен | Ади Кеих, Ади Кала, Ареза, Дебарва, Декемхаре, Маи Айни, Маи Мне, Мендефера, Сегенеити, Сенафе, Церона |
| 3 | Гаш-Барка | Агордат, Баренту, Дге, Форто, Гогне, Хайкота, Лого-Ансеба, Менсура, Моголо, Молки, Гулудж, Шамбуко, Тесенеу, Лаелай Гаш |
| 4 | Ансеба | Ади Текелезан, Асмат, Елаберед, Гелеб, Хагаз, Халал, Хаберо, Керен, Керкебет, Села |
| 5 | Червено море-север | Афабет, Архипелаг Дахлаг, Гелало, Форо, Гинда, Карура, Масава, Накфа, Шееб |
| 6 | Червено море-юг | Ареета, Централна Дакхалия, Южна Дакхалия, Асаб |
Стопанство
Около 75% от населението на страната са заети в селското стопанство. Въпреки това се налага страната да внася хранителни стоки. Отглеждат се царевица, памук, захарна тръстика, кафе. В пустинните райони е развито скотовъдството и риболовът. Годишният улов възлиза на 15 000 тона риба.
Еритрея разполага с полезни изкопаеми като злато, сребро, мед, сяра, никел, а също и нефт и газ. Силно развито е производството на сол.
Икономически отношения с България
Стокообменът между България и Еритрея е незначителен – през 2001 г. е регистриран само 6 хил. щ.дол. износ от България, през 2002 г. – 12 хил. щ.дол. През 2003 г. е реализиран само български износ на стойност 15 хил. щ.дол. През 2004 г. стокообменът възлиза на 18 хил. щ. дол., от които български износ за 15 хил. щ.дол. и внос за 3 хил. щ.дол.
Еритрея проявява интерес към внос на строителни материали, селскостопанска техника, извършване на строителни работи от български фирми в областта на инфраструктурата, хотелите, жилищното строителство.
От март 1999 г. България официално се присъединява към наложеното от Европейския съюз ембарго за доставки на оръжие и военно оборудване за Еритрея и Етиопия. През май 2000 г. Съветът за сигурност на ООН налага оръжейно ембарго за срок от 1 г. След изтичането на срока на 17 май 2001 г. то не е продължено, но България се съобразява с ограниченията и критериите на Европейския съюз за въздържане от търговия с оръжие в райони на потенциални конфликти.
България участва със 7 български офицери в мисията на ООН за Етиопия и Еритрея (UNMEE). От 15 декември 2005 г. правителството на Еритрея експулсира всички представители на Европа, САЩ, Русия и Канада в UNMEE.
Население
В страната живеят 9 етнически групи: тиграи (48%), тигре (35%), афари (4%), кунама (3%), сахо (3%), билен (2%), хедареб (2%), нара (2%) и рашаида (1%).
Просвета
В Еритрея има над 824 училища, разделени на 5 групи: детска градина, основно училище (1 – 4 клас), средно училище (5 – 7 клас), гимназия (9 – 12 клас) и колеж. В тези училища учат 238 000 ученици. Заедно с 824-те училища в Еритрея има и два университета – Асмарският университет и Института на науката и технологията, и двата разположени в столицата Асмара.
Култура
Още от древността много търговски пътища към всички краища на Античния свят са минавали през територията на днешна Еритрея. Поради тази причина днес в Еритрея се вижда културното влияние на много народи. Най-забележимо обаче е италианското влияние, особено в столицата Асмара. Там се забелязва смесване между италианското колониално влияние и местния начин на живот.
Най-популярните спортове в страната са футболът и колоезденето. Макар че Еритрея не е голяма футболна сила, тя разполага с достатъчно спортни съоръжения и талантливи играчи. Уникална за Африка е и Обиколката на Еритрея – голямо колоездачно състезание, което започва от пустинните брегове край град Масава, продължава на юг през планините, минава през столицата Асмара, след това състезателите обикалят равнините на Гаш-Барка и отново се връщат в Асмара. Състезанието е измислено от италианците през 1946 г.
Облеклото на жителите на Еритрея е различно в зависимост от тяхната културна принадлежност. Хората от етническата група Кунама носят изключително пъстри дрехи с много украшения по тях, докато тези от групите Тигриния и Тигре обличат бели дрехи, подобни на тези, носени в Арабският свят и Индия. Жените от групата Рашаида пък носят много украшения, предимно сребърни.
Традиционни музикални инструменти в Еритрея са струнните краар и кеберо, също лира, кобар и вата. Като всяка африканска страна, Еритрея има богата музикална и танцова култура, макар много популярна в страната да е етиопската музика.
До 80-те години на XX век популярни били филмите, направени в Боливуд, както и италианските. След като Еритрея обявила независимост, на мода идват американските филми в кината и по телевизиите по цялата страна.
Природа
Навремето Еритрея поддържала голяма популация на слонове. През 3 век пр. Хр., фараоните в Древен Египет взимали и обучавали еритрейските слонове за войни. Между 1955 година и 2001 година нямало съобщени случаи за забелязани стада слонове и се смятало, че слоновете са станали жертва на войната за независимост. През декември 2001 година стадо от около 30 слона са регистрирани в района на река Гаш. Слоновете изглежда са били формирали симбиотична връзка с маслиновите павиани. Смята се, че в Еритрея са останали около 100 слона, което ги прави най-северно разположените слонове в Африка.
През 2006 година Еритрея обявява, че ще стане първата държава в света, превърнала цялото си крайбрежие в екологично защитена зона. Еритрея има 1347 km дълга брегова линия, заедно с още 1946 km брегова линия около своите 350 острова, които се смятат под контрола на Еритрея.
Вижте също
Източници
Други
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Външни препратки
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| |||||
|
