Еритромицин
| Еритромицин | |
| Индекс | |
|---|---|
| CAS | 114-07-8 |
| ATC | D10AF02 |
| PubChem | 12560 |
| DrugBank | DB00199 |
| ChemSpider | 12041 |
| Химични данни | |
| Брутна формула | C₃₇H₆₇NO₁₃ |
| Молекулна маса | 733,461 u[1] |
| SMILES | Si Molecule |
| Еритромицин в Общомедия | |
Еритромицинът е антибиотик. Използва се за лечение на:[2]
- остро бактериално обостряне на хроничен бронхит;
- пневмония;
- УНГ инфекции: остър бактериален отит, остър бактериален синузит, фарингит[a], тонзилит[a];
- скарлатина[a];
- тежки форми на акне вулгарис;
- конюнктивит и трахома, причинени от Chlamydia trachomatis;
- уретрит, причинен от Chlamydia trachomatis или Ureaplasma urealyticum;
- дифтерия.
Еритромицинът се абсорбира непълно (около 25 до 50% от пероралната доза) от гастроинтестиналния тракт, главно в дванадесетопръстника. Максималните концентрации в плазмата се постигат в рамките на 1 до 5 часа след перорален прием в зависимост от формата на дозировка и консумацията на храна. Свързването с плазмените протеини е 60 – 70% в терапевтичния диапазон, като капацитетът на албумина за свързване не се изчерпва при терапевтични концентрации.[2]
Странични ефекти
[редактиране | редактиране на кода]Най-често съобщаваните странични ефекти при лечението с еритромицин са гадене, неразположение, стомашно-чревни разстройства, крампи, газове и загуба на апетит.[2][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Като алтернатива на пеницилина при алергия към него.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ erythromycin // Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
- 1 2 3 Erythromycin // Gelbe Liste. Посетен на 11 септември 2026.
- ↑ Erythromycin // NHS. Посетен на 11 септември 2026.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||