Ерих Аренд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерих Аренд
Erich Arendt
Роден 15 април 1903 г.
Починал 25 септември 1984 г. (81 г.)
Вилхелмсхорст, Германия
Професия поет и преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Ерих Аренд в Общомедия

Ерих Аренд [1] (на немски: Erich Arendt) е немски поет и преводач на латиноамериканска и испанска лирика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Младият Аренд сменя много професии – работи като художник на театрални декори, банков служител, журналист и възпитател в експериментално училище. Ранните си поетически творби публикува в експресионистичното списание „Дер Щурм“, а в 1926 г. става член на Комунистическата партия на Германия и предприема дълги странствания из Германия, Швейцария, Франция и Испания. След възхода на Хитлер емигрира в Швейцария, а от 1936 до 1939 г. се сражава в интернационалните бригади в Гражданската война в Испания. После прекарва близо десет години в индианските поселища из джунглите на Колумбия, а в 1951 г. се заселва в ГДР.

Първите си книги Аренд издава едва след края на Втората световна война – „Нощта понесе албатроса“ (1951) и „Балада за планинския вятър“ (1952), – в тях използва предимно строгите форми на баладата и сонета. До средата на 1950-те години в творчеството му преобладава емигрантската тематика, но по-късно поетът се обръща към съвременността, като се стреми да я осмисли във всемирно, „планетарно“ измерение.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Инфлационна банкнота от 1 млн. марки, издадена в Нойрупин през 1923 г.

В поезията на Аренд се съживява немската философска ода на XVIII век, сътворявана от поети като Клопщок, младия Гьоте и Хьолдерлин. Аренд следва тази традиция, но стиховете му са изградени с отчетлива, драматическа дикция и сложни, трудно достъпни метафори. В книгите си „Оди за пòлета“ (1959), „Егея“ [2] (1967), „Стихове от пет десетилетия“ (1968), както и в късните стихосбирки „Памет и образ“ (1976) и „Отграничаване“ (1981) Аренд се откроява като един от най-значимите поети на нова Германия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Оди за пòлета“ (1959)

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Trug doch die Nacht den Albatros, 1951
  • Bergwindballade. Gedichte des spanischen Freiheitskampfes, 1952
  • Tolú. Gedichte aus Kolumbien, 1956, 1973
  • Über Asche und Zeit..., 1957
  • Gesang der sieben Inseln, 1957
  • Flug-Oden, 1959
  • Unter den Hufen des Winds. Ausgewählte Gedichte 1926-1965, 1966
  • Ägäis, 1967
  • Aus fünf Jahrzehnten Auswahl von Heinz Czechowski, 1968
  • Gedichte Auswahl von Gerhard Wolf, 1973
  • Feuerhalm, 1973
  • Memento und Bild, 1976
  • Zeitsaum, 1978
  • Starrend von Zeit und Helle. Gedichte der Ägäis, 1980
  • Das zweifingrige Lachen. Ausgewählte Gedichte 1921-1980 Auswahl von Gregor Laschen, 1981
  • entgrenzen, 1981

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Streifzüge durch Bolivien, 1927
  • Tropenland Kolumbien, 1954
  • Inseln des Mittelmeeres. Von Sizilien bis Mallorca Mit Katja Hayek-Arendt, 1959
  • Griechische Inselwelt Mit Katja Hayek-Arendt, 1962
  • Säule, Kubus, Gesicht. Bauen und Gestalten auf Mittelmeerinseln, 1966
  • Griechische Tempel, 1970
  • Reise in die Provence. Tagebuchnotizen aus dem Jahre 1929, 1983
  • Spanien-Akte Arendt. Aufgefundene Texte Erich Arendts aus dem Spanienkrieg, 1986

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]