Ерих Аренд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Аренд
Erich Arendt
Роден 15 април 1903 г.
Починал 25 септември 1984 г. (81 г.)
Професия поет и преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Ерих Аренд в Общомедия

Ерих Аренд [1] (на немски: Erich Arendt) е немски поет и преводач на латиноамериканска и испанска лирика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Младият Аренд сменя много професии – работи като художник на театрални декори, банков служител, журналист и възпитател в експериментално училище. Ранните си поетически творби публикува в експресионистичното списание „Дер Щурм“, а в 1926 г. става член на Комунистическата партия на Германия и предприема дълги странствания из Германия, Швейцария, Франция и Испания. След възхода на Хитлер емигрира в Швейцария, а от 1936 до 1939 г. се сражава в интернационалните бригади в Гражданската война в Испания. После прекарва близо десет години в индианските поселища из джунглите на Колумбия, а в 1951 г. се заселва в ГДР.

Първите си книги Аренд издава едва след края на Втората световна война – „Нощта понесе албатроса“ (1951) и „Балада за планинския вятър“ (1952), – в тях използва предимно строгите форми на баладата и сонета. До средата на 1950-те години в творчеството му преобладава емигрантската тематика, но по-късно поетът се обръща към съвременността, като се стреми да я осмисли във всемирно, „планетарно“ измерение.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Инфлационна банкнота от 1 млн. марки, издадена в Нойрупин през 1923 г.

В поезията на Аренд се съживява немската философска ода на XVIII век, сътворявана от поети като Клопщок, младия Гьоте и Хьолдерлин. Аренд следва тази традиция, но стиховете му са изградени с отчетлива, драматическа дикция и сложни, трудно достъпни метафори. В книгите си „Оди за пòлета“ (1959), „Егея“ [2] (1967), „Стихове от пет десетилетия“ (1968), както и в късните стихосбирки „Памет и образ“ (1976) и „Отграничаване“ (1981) Аренд се откроява като един от най-значимите поети на нова Германия.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Значението на Ерих Аренд расте с времето и творбите му претърпяват нови издания. Поетът е удостоен с литературната награда Йоханес Р. Бехер (1966).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Оди за пòлета“ (1959)

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Trug doch die Nacht den Albatros, 1951
  • Bergwindballade. Gedichte des spanischen Freiheitskampfes, 1952
  • Tolú. Gedichte aus Kolumbien, 1956, 1973
  • Über Asche und Zeit..., 1957
  • Gesang der sieben Inseln, 1957
  • Flug-Oden, 1959
  • Unter den Hufen des Winds. Ausgewählte Gedichte 1926-1965, 1966
  • Ägäis, 1967
  • Aus fünf Jahrzehnten Auswahl von Heinz Czechowski, 1968
  • Gedichte Auswahl von Gerhard Wolf, 1973
  • Feuerhalm, 1973
  • Memento und Bild, 1976
  • Zeitsaum, 1978
  • Starrend von Zeit und Helle. Gedichte der Ägäis, 1980
  • Das zweifingrige Lachen. Ausgewählte Gedichte 1921-1980 Auswahl von Gregor Laschen, 1981
  • entgrenzen, 1981

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Streifzüge durch Bolivien, 1927
  • Tropenland Kolumbien, 1954
  • Inseln des Mittelmeeres. Von Sizilien bis Mallorca Mit Katja Hayek-Arendt, 1959
  • Griechische Inselwelt Mit Katja Hayek-Arendt, 1962
  • Säule, Kubus, Gesicht. Bauen und Gestalten auf Mittelmeerinseln, 1966
  • Griechische Tempel, 1970
  • Reise in die Provence. Tagebuchnotizen aus dem Jahre 1929, 1983
  • Spanien-Akte Arendt. Aufgefundene Texte Erich Arendts aus dem Spanienkrieg, 1986

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилен правопис по правилата за транскрипции Арент
  2. Стихотворението „Пристанището на Емпедокъл“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]