Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ерих I Победител (на немски: Erich I, Herzog von Braunschweig-Grubenhagen, der Sieger, * 1383, † 28 май 1427) от род Велфи (Стар Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Грубенхаген от 1383 до 1427 г.

Ерих е единственият син на херцог Албрехт I фон Грубенхаген (1339–1383) и съпругата му Агнес фон Брауншвайг († 1410), дъщеря на херцог Магнус II от Брауншвайг († 1373). След смъртта на баща му през 1383 г. той е до 1401 г. под опекунството на чичо му, херцог Фридрих фон Брауншвайг-Остероде (1350–1421). През 1402 г. той сключва с него договор за управлението на страната и се мести в Залцдерхелден.

През 1406 г. Ерих попада в плен в Линдау (Айхсфелд) при конфликт с господарите фон Харденберг и е освободен. През 1415 г. се бие с графовете фон Хонщайн заради графство Лаутерберг в Харц и ги побеждава при село Остерхаген.

През 1424 г. той има конфликт с ландграф Фридрих IV от Тюринген заради град Айнбек.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ерих I се жени за Елизабет († 1444) от Брауншвайг-Гьотинген, дъщеря на херцог Ото I от Гьотинген (1340–1394). Те имат пет дъщери и три сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ferdinand Spehr: Erich I., Herzog von Braunschweig-Grubenhagen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 201 f.
  • Paul Zimmermann: Das Haus Braunschweig-Grubenhagen. Wolfenbüttel 1911