Ерколе Бентивольо (кондотиер)
Ерколе Бентивольо (на италиански: Ercole Bentivoglio; * 15 май 1459 в Болоня; † юни 1507) е италиански благородник, кондотиер от фамилията Бентивольо.[1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Санте Бентивольо (1424 - 1463), владетел на Болоня (1445 – 1463), и съпругата му Джиневра Сфорца (1440 – 1507), извънбрачна дъщеря на Алесандро Сфорца, господар на Пезаро. Баща му умира през 1463 г. и майка му се омъжва отново на 2 май 1464 г. за господаря на Болоня Джовани II Бентивольо (1443 – 1508) и ражда 16 деца, от които 11 порастват. Ерколе е полубрат на Анибале II Бентивольо, който е синьор на Болоня (1511 – 1512).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
На три години Ерколе е отправен под опекунството на фамилията Медичи във Флоренция.
През 1483 г. Ерколе постъпва на служба при Лоренцо де Медичи, владетел на Флоренция, и се сражава против Генуа.
През октомври 1491 г. се мести в Пиза и се жени за Барбара Торели (ок. 1475 – 7 ноември 1533), дъщеря на Марчилио Торели († 1489), граф на Монтекиаруголо, и на Паола Секо д'Арагона, дъщеря на Катерина Гондзага, извънбрачна дъщеря на Лудовико III Гондзага. Тя му ражда две дъщери: Костанца и Джиневра.
През април 1496 г. разгромява венецианците под командването на Джампаоло Манфроне. През 1497 г. отива на служба в Сиена, а през юли същата година при папа Александър VI. През 1499 г. Ерколе се мести със семейството си във Фермо, където му дават дворец. Папата го изпраща на помощ на своя син Чезаре Борджия.
Връща се във Фермо през 1501 г., заподозирва Барбара Торели в измяна и се разпорежда да я затворят в камера на двореца, след това предположил за лъжливостта на обвинененията против жена му и я освобождава. През юни тя бяга при майка си в Урбино и обвинява съпруга си, че я принуждавал към проституция.
През 1502 г. той се връща на служба на Република Флоренция. На 1 май 1503 г. е назначен за генерал-губернатор на флорентийското опълчение. Постъпва на служба при папа Юлий II с длъжност капитан, под командването на Франческо Мария I дела Ровере. Ерколе пише писмо на 25 фефруари 1506 г. до Макиавели.
Ерколе умира през юни 1507 г. През септември 1508 г. вдовицата му Барбара се омъжва за поета Ерколе Строци (1473 – 6 юни 1508), приятел с Лукреция Борджия.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Jacopo Nardi, Istorie della città di Firenze, Firenze, Società Editrice delle Storie del Nardi e del Varchi 1838
- Cherubino Ghirardacci, Della Historia di Bologna parte terza, Albano Sorbelli, Bologna, Zanichelli 1929
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gaspare De Caro: BENTIVOGLIO, Ercole, treccani.it