Ерлен Лу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерлен Лу
Erlend Loe
Ерлен Лу, 2007 г.
Ерлен Лу, 2007 г.
Роден24 май 1969 г. (54 г.)
Професияписател, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Норвегия
Активен период1993 -
Жанрдрама, детска литература, сатира
Течение„поколение на иронията“
Уебсайт
Ерлен Лу в Общомедия

Ерлен Лу (на норвежки: Erlend Loe) е норвежки журналист, литературен критик, сценарист, преводач, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, хумор, сатира и детска литература.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ерлен Лу е роден на 24 май 1969 г. в Тронхайм, Норвегия. След първата си година в гимназията, прекарва една година във Франция по програма за обмен. По-късно завършва гимназия като частен ученик докато работи в общинския „Театър на бунтовниците“. Той решава да не служи в армията и вместо това работи на алтернативна държавна служба като актьор и общ работник в театралната група Stella Polaris, но не открива призванието си в това. Следва в университета на Осло и получава магистърска степен по ентология, кинознание и литературознание. Посещава за кратко и Академията за изящни изкуства в Тронхайм. После следва сценаристика в Датското филмово училище в Копенхаген.[3] Докато пише първата си книга, работи като учител по заместване и след това следва в Художествената академия в Тронхайм. Работи и като журналист на свободна практика към вестник „Адрес“ в Тронхайм.[1][2][4]

Литературният му дебют е през 1993 г. с романа Tatt av kvinnen (Взет от жената), който описва връзката между млад норвежец и неговата приятелка, една хумористична история за безсилието. Романът е добре приет от критиката и е екранизиран през 2007 г. в едноименния филм.[2][3][4]

На следващата година е издадена книгата му за деца Fisken (Рибата), история за шофьора на мотокар Кърт, която прераства в отделна поредица. През 2008 г. по поредицата е направен анимационен филм.[2][4]

През 1996 г. прави пробив с романа „Наивно. Супер“. Той е самоироничен разказ от първо лице за живота и перипетиите на един 25-годишен мъж, който е напуснал университета, но не е скъсал връзката си с детството и попада в ситуации, които будят смях. Книгата е преведена на повече от 20 езика по света.[1][3][4]

Първият му роман, „Доплер“, от едноименната му поредица е издаден през 2004 г. Героят, Андреас Доплер, е уморен от обществото около него, оставя жена си и децата си, и се премества на палатка в края на гората в покрайнините на Осло, където живее усамотено. Там става най-добър приятел с лоса Бонго, с когото обича да играе игри, макар че Бонго не разбира какво се случва.[1][3]

Стилът му на писане е разпознаваем и често характеризиран като умишлено наивен. Главните герои на неговите романи обикновено са мъже, преживяващи екзистенциални кризи, които искат много от ежедневието.[4] В произведенията си често използва ирония, гротескни преувеличения, хумор, пародия и алегория.[2] Записал е много от творбите си като аудиокниги.[3]

От 2000 г. започва да пише и сценарии за филми. Автор е на популярния комедиен филм „Хванете хлапето“ с участието на Кристен Стюарт. През 2014 – 2015 г. заедно с Бьорн Йоханесен и Пер Шрайнер пишат сценария за сериала Kampen for tilvergen (Борба за доставки), за който печелят наградата за най-добър сценарий за драма. През 2008 г. е съосновател на организацията „Сценаристи от Осло“ – офис общност за сценаристи.[1]

Ерлен Лу живее в Осло.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Tatt av kvinnen (1993)[2]
  • Naiv.Super. (1996)
    Наивно. Супер, изд. „КВЦ ЕООД“ (2021), прев. Василена Старирадева
  • L (1999) – награда на книжарите
  • Fakta om Finland (2001)
  • Muleum (2007)
  • Stille dager i Mixing Part (2009)
  • Fvonk (2011)
  • Vareopptelling (2013)
  • Dyrene i Afrika (2018)
  • Helvete (2019)

Поредица „Доплер“ (Doppler)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Doppler (2004)[2]
    Доплер, изд. „КВЦ ЕООД“ (2021), прев. Василена Старирадева
  2. Volvo Lastvagnar (2005)
  3. Slutten på verden slik vi kjenner den (2015)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Maria & José (1994)[2]
  • Den store røde hunden (1996)
  • Rumpemelk fra Afrika (2012)
  • Politiland (2012)
  • Hvem rumpet brunosten? (2021)

Поредица „Кърт“ (Kurt)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fisken (1994) – награда „Там-Там“[2]
  2. Kurt blir grusom (1995)
  3. Kurt quo vadis? (1998) – награда на критиката за детски и юношески книги
  4. Kurtby (2008)
  5. Kurt Koker Hodet (2009)
  6. Kurt kurér (2010)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Pingvinhjelpen (2006)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Organisten (2006) – с Петер Амундсен[4]
  • Forhandle med virkeligheten. Ett år på ett hjul (2020) – есе

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Detektor (2000)[4]
  • Klatretøsen (2002)
  • North (2009)
  • En helt vanlig dag på jobben (2010)
  • Fruit Delivery (2012)
  • Bara sex (2012)
  • Tordenskjold & Kold (2016)
  • Alle hater Johan (2021)
  • Gutta på skauen (2022)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 Detektor
  • 2000 Maria & Jose – късометражен
  • 2002 Folk flest bor i Kina
  • 2002 De beste går først – късометражен
  • 2003 Redd barna – късометражен
  • 2004 Хванете хлапето, Catch That Kid
  • 2007 Tatt av kvinnen
  • 2008 Kurt blir grusom – анимационен филм
  • 2009 Nord – история
  • 2010 En helt vanlig dag på jobben
  • 2012 Fruit Delivery – късометражен
  • 2012 Fisken och apelsinen – късометражен
  • 2012 Bara sex – късометражен
  • 2014 – 2015 Kampen for tilværelsen – тв сериал, 16 епизода
  • 2016 Торденшолд и Колд, Tordenskjold & Kold
  • 2018 Heimebane – тв сериал, 1 епизод
  • 2019 Quick – история
  • 2020 22. juli – тв минисериал
  • 2020 Gledelig jul
  • 2021 Maxitaxi Driver – тв сериал
  • 2021 Kamikaze – тв сериал, 8 епизода
  • 2022 Alle hater Johan
  • 2022 Gutta på skauen – тв сериал, 10 епизода
  • Stockholm Bloodbath
  • Elskede Poona

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erlend Loe в Уикипедия на норвежки (bokmål). Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​