Ерма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

Ерма
Живописното ждрело на река Ерма, северно от град Трън
Живописното ждрело на река Ерма, северно от град Трън
42.7019° с. ш. 22.4103° и. д.
43.0667° с. ш. 22.6853° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Сърбия
Пчински окръг
Пиротски окръг
България
Пернишка област
Община Трън
Дължина74 km
Отток2,4 m³/s
Начало
Мястозападните склонове на
планината Кървав камък
Координати42°42′06.84″ с. ш. 22°24′37.08″ и. д. / 42.7019° с. ш. 22.4103° и. д.
Надм. височина1384 m
Устие
Мястоляв приток на река НишаваЮжна МораваВелика МораваДунавЧерно море
Координати43°04′00.11″ с. ш. 22°41′07.08″ и. д. / 43.0667° с. ш. 22.6853° и. д.
Надм. височина415 m
Ерма в Общомедия

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 km, от които 25 km в България.

Ерма в района на Погановския манастир. На заден план е Погановско ждрело.

Река Ерма извира на 1384 m н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 km източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 m н.в. на 1 km северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Знеполска Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Стража, Гребен, Милославска, Ерулска, Ездимирска, Люляк и Лешниковска, покрай които минава.

По значими притоци са:

На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).

На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).

На десния ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m3/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Град Трън е единственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което е вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 km) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]