Ермезинда II (Люксембург)

Ермезинда, графиня на Люксембург

Ермезинда II Люксембургска (на немски: Ermesinde II von Luxemburg, на френски: Ermesinde Ire de Luxembourg, * юли 1186, † 12 февруари 1247) е графиня на Люксембург, Ла Рош и Дюрбюи от 1197 до 1247 г.

Тя е единствената дъщеря и наследничка на Хайнрих IV Слепи, граф на Люксембург и на Намюр († 14 август 1196), и втората му съпруга Агнес, дъщеря на Хайнрих, граф на Гелдерн.

Понеже баща ѝ първо няма деца поставя за свой наследник своя племенник Балдуин V от Хенегау. След раждането на Ермезинда той анулира предишното си нареждане за наследството.

За да я пази баща ѝ я сгодява на двегодишна възраст за Хайнрих II, граф на Шампан. По-голямата част на младежките си години тя прекарва във Франция. Хайнрих II, който планува участие в кръстоносен поход, се отказва от годежа.

Ермезинда се омъжва през 1197 г. за Теобалд I (1158–1214), граф на Бар от Дом Скарпон. Ермезинда и Теобалд имат децата:

Ренод († пр.1214), господар на Брией
дъщеря († 1214)
Елизабет († 1262), омъжена пр. 1214 за Валрам II господар на Моншау († 1242).
Маргарета, омъжена за Хуго III († 1243), граф на Водемон, и за Хенри дьо Бюи, регент на Водемон.

Теобалд умира на 13 февруари 1214 г. и Ермезинда, на 27 години, се омъжва през май 1214 г. за Валрам IV (1175–1226), херцог на Лимбург от Дом Лимбург-Арлон.

Двамата имат 3 деца

Хайнрих V Русия (* 1216, † 1281), граф на Люксембург, Ла Рош и маркграф на Арлон (1247–1281), граф на Намюр (1256–1264), основател на династията Лимбург-Люксембурги
Герхард (* 1223, † 1276), граф на Дюрбюи
Катарина (* 1215, † 18 април 1255), омъжена 1225 г. за Матиас II († 1251), херцог на Лотарингия (Дом Шатеноа).

Ермезинда, два пъти вдовица, управлява Люксембург още 21 години. До смъртта си през 1247 г. тя увеличава графството три пъти по големина. Тя е много религиозна и основава няколко манастира. Погребана е в основаното от нея абатство Клерфонтейн при Арлон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Johann Schötter: Erminsinde. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 231 f.
Camillus Wampach: Erminsindis. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 602 f. (Digitalisat).