Ерменежилду Капелу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерменежилду Капелу
Hermenegildo Augusto de Brito Capelo
португалски изследовател
Brito Capelo.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Португалия Португалия
Ерменежилду Капелу в Общомедия

Ерменежилду Аугусту де Бриту Капелу (на португалски: Hermenegildo Augusto de Brito Capelo) е португалски пътешественик и изследовател, първият европеец пресякъл Африка от запад на изток.

Ранни години (1841 – 1876)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 февруари 1841 година в Палмела, Португалия, на около 25 км южно от Лисабон. Още съвсем млад постъпва в португалския военноморски флот и от 1860 до 1863 е на плаване покрай югозападните брегове на Африка.

През 1866 отново отплува за Африка и остава в Ангола до 1869. През следващите години до 1876 плава до Мозамбик, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Макао.

Изследователска дейност (1877 – 1886)[редактиране | редактиране на кода]

През 1875 г., се създава „Португалска национална комисия за изследване и цивилизация на Африка“, по известна като „Комисия за Африка“. Целите на Комисията са да събуди общественото съзнание на жителите на метрополията за проблемите в португалските колонии в Африка и за набиране на средства чрез публична подписка за научно-географски експедиции в региона. Основната причина за създаването на Комисията е активизирането на другите колониални страни в Европа – Великобритания, Франция и Германия, и започналата от тях подялба на териториите в Африка.

Амбицията на Португалия е осъществяването на сухоземна връзка между двете португалски колонии в района Ангола и Мозамбик. За тази цел е организирана и първата голяма португалска експедиция и за неин ръководител на 11 май 1877 е избран Ерменежилду Капелу, а за негов заместник Роберто Ивенш.

Експедиция в Ангола (1877 – 1879)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юли 1877 експедицията тръгва от Луанда и изследва Северна Ангола. Капелу изследва изворите на река Кванго (11°20′ ю. ш. 19°00′ и. д. / 11.333333° ю. ш. 19° и. д.), а след това продължава на северозапад и достига до Дуки ди Браганса (9°00′ ю. ш. 16°00′ и. д. / 9° ю. ш. 16° и. д.). Оттам се спуска по Кванго до устието на левия ѝ приток река Куго, изследва Кванго надолу до 6º ю.ш. и през октомври 1879 се завръща в Луанда.

Своето двугодишно пътешествие Капелу и Ивенш описват в публикуваната през 1881 г. в Лисабон двутомна книга „De Benguella ás terras de Jàcca, 1877 – 80“ (в превод „От Бенгела до земите на яка“).

Първо пресичане на Африка от запад на изток (1884 – 1886)[редактиране | редактиране на кода]

Ерменежилду Капелу (в ляво) и Роберто Ивенш по време на експедицията през 1884 – 1886

На 19 април 1883 г., на заседание на Комисията е взето решение за осъществяване на търговска връзка между двете португалски колонии в Африка – Ангола и Мозамбик и заснемане и картиране на териториите между двете колонии. На 5 ноември същата година за ръководител на експедицията е назначен Капелу, а за негов заместник отново Роберто Ивенш.

На 6 януари 1884 експедицията тръгва от Мосамедиш (15°10′ ю. ш. 12°12′ и. д. / 15.166667° ю. ш. 12.2° и. д.) на изток, пресича платото Серра да Шела, изкачва се на платото Уила и по река Кукуловар (десен приток на Кунене) се спуска до Кунене. Изкачва се по последната до устието на левия ѝ приток река Шитанда, завива на изток, пресича река Кубанго и левите ѝ притоци Кватир и Квито и достига до десния приток на Замбези – река Квандо. Продължава на изток до Замбези, изкачва се по нея и по левия ѝ приток река Кабомпо до изворите ѝ, пресича вододела и достига до горното течение на река Луалаба. Продължава на изток по вододела и достига до извора на река Луфира (десен приток на Луалаба). Изследва вододела между реките Луфира, Луапула и Кафуе (открива изворите на последната), продължава на изток, достига до Луапула и се изкачва по нея до водопада Мамбирима. Оттам продължава на юг, пресича междуречието на реките Кафуе и Луангва (леви притоци на Замбези) и достига до Замбези, по която се спуска до Индийския океан и на 20 септември 1886 се завръща в Лисабон.

Своето трансконтинентално пътешествие – най-голямото изследователско мероприятие на португалците в Африка в последната четвърт на XIX век – Капелу и Ивенш описват в двутомната си книга „De Angola á contra-costa“ (в превод „От Ангола до противоположния бряг“), издадена в Лисабон през 1886. Към нея е приложена детайлна карта, основана на щателна топографска снимка на целия път (над 7000 км) с астрономически определения на географската ширина и дължина и барометрични измервания на височините.

Следващи години (1887 – 1917)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Африка Ерменежилду Капелу е назначен за заместник-председател на Португалския отвъдморски институт. Неговата визия и умения по организация и ръководство допринасят за издигане престижа на Португалия като колониална държава наред с останалите европейски страни.

През 1889 г., Капелу става адютант на крал Луиш I, а след неговата смърт на наследника му Карлос I (1889 – 1908). Следват други по високи длъжности – началник на охраната при крал Мануел II (1908 – 1910) и посланик на Португалия в Занзибар. На 18 януари 1906 е произведен във вицеадмирал, а на 17 май същата година – в адмирал.

На 24 октомври 1910 се оттегля в пенсия и умира на 4 май 1917 в Лисабон на 76-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • De Benguella ás terras de Jàcca, 1877 – 80, Vol. 1 – 2, Lisboa, 1881.
  • De Angola á contra-costa, Vol. 1 – 2, Lisboa, 1886.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hermenegildo Capelo“ в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.