Ернесто Сабато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернесто Сабато
Хорхе Луис Борхес и Ернесто Сабато, 1975 година.
Хорхе Луис Борхес и Ернесто Сабато,
1975 година.
Роден 24 юни 1911 г.
Починал 30 април 2011 г. (99 г.)
Сантос Лугарес, Аржентина
Професия писател, художник
Националност Флаг на Аржентина Аржентина
Флаг на Италия Италия
Активен период 1941 – 2004
Жанр драма, документалистика
Награди „Сервантес“
Кавалер на Ордена на Почетния легион

Съпруга Матилде Рихтер (1936 – 1998)
Деца Хорхе, Марио
Подпис Firma-sabato.jpg
Уебсайт
Ернесто Сабато в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ернесто Сабато (на испански: Ernesto Sabato) е аржентински физик, журналист, художник и писател на произведения в жанра драма и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ернесто Роке Сабато е роден на 24 юни 1911 г. в Рохас, Аржентина. Завършва гимназия в Националния колеж на Ла Плата, където се запознава с писателя Педро Хенрикес Уреня. Учи физика и математика в Националния университет на Ла Плата (1929 – 1936) и завършва с докторска степен през 1937 г. През годините на следването си участва активно в движението на студентите за реформи, демократизация и автономия на университетите. Участва в ръководството на Комунистическата младежка федерация. Пътува до Брюксел като делегат от Комунистическата партия на Аржентина за „Конгреса срещу фашизма и войната“.

През 1936 г. се жени за Матилде Рихтер. Имат две деца – Хорхе и Марио.

След дипломирането си учи в Сорбоната като специализира в лабораторията „Кюри“ в Париж през 1938 г. и в Масачузетския технологичен институт през 1939 г. В Париж се запознава със сюрреализма. Връща се в Аржентина през 1940 г. и в периода 1940 – 1945 г. преподава теоретична физика в Националния университет на Ла Плата и в учителския колеж в Буенос Айрес.

Докато е преподавател сътрудничи на литературния раздел на вестник „La Nación“ и пише статии, които изразяват противопоставянето му на правителството на Хуан Перон. Първата му статия е публикувана през 1941 г. В резултат на политическата му дейност е отстранен от преподавателските постове през 1945 г.

През 1945 г. е публикувана първата му книга „Uno y el universo“ (Човекът и вселената), която съдържа поредица от афоризми, изказвания и лични наблюдения на Сабато по различни философски, социални и политически въпроси. Тя става първият му литературен успех.

Първият му роман „Тунелът“, публикуван през 1948 г., е психологически роман разказан в първо лице. Главният герой на романа е типичен екзистенциален антигерой, който не е в състояние да общува с никого. Изправен пред абсурда на човешкото състояние, той се оттегля от обществото. Книгата му получава национално и международно признание. Неколкократно е екранизиран в едноименните филми, като една от най-популярните версии е през 1988 г. с участието на Джейн Сиймур, Питър Уелър и Мануел де Блас.

Впоследствие публикува научноизвестни произведения като „Hombres y engranajes“ (Мъже и механизми) през 1951 г., който изследва мита за напредъка и използването на машинната технология като модел за социалните структури, и „Heterodoxia“ (Ерес) през 1953 г. за проблемите на съвременната цивилизация и това, което той вижда като съпътстваща загуба на по-ранни морални и метафизични основи.

След падането на Перон през 1955 г. публикува есето „El otro rostro del peronismo“ (Другото лице на перонизма), който е опит за проучване на историческите и политически причини за насилието и размириците от управлението му. С есето си „El caso Sábato“ (Делото Сабато) отправя призив за помирение на перонистките и антиперонистките сили.

Вторият му роман „Герои и гробове“ от 1961 г. е проникващо психологическо изследване на човека, преплетен с философски идеи и наблюдения. В третия си роман „Abaddón el exterminador“ (Абадон унищожителят) от 1974 г. развива теми относно литературата, изкуството, философията и превишенията на рационализма.

Романите му са забележителни поради поставянето на важни философски и психологически въпроси и чиито политически и социални изследвания имат силно влияние в Аржентина през втората половина на 20 век.

През 1977 г. е удостоен с наградата „Медичи“, през 1984 г. получава наградата „Сервантес“, най-престижното отличие на испанската литература, за цялостното си творчество, през 1989 г. получава наградата на Йерусалим, а през 1987 г. е удостоен с френския орден на Почетния легион. Избран е за доктор хонорис кауза на университетите в Мурсия (Испания), Росарио ( Аржентина), Университетът в Торино (Италия) и др.

През 1983 – 1984 г. от името на президента Раул Алфонсин оглавява Националната комисия по случая с масовото изчезване на хора по време на военната диктатура от 1976 – 1983 г. (публикуван под името „Никога повече“ през 1984 г.).

През 1999 г. получава второ гражданство в Италия. В последните години от живота си, заради лекарска забрана да пише активно, се занимава с живопис и има изложби в Мадрид, Париж и Сао Пауло.

Ернесто Сабато умира от усложнения от бронхит на 30 април 2011 г. в Сантос Лугарес.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • El túnel (1948)
    Тунелът, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1987), прев. Людмила Илиева
  • Sobre héroes y tumbas (1961)
    Герои и гробове, изд.: „Народна култура“, София (1980), прев. Валентина Рафаилова
  • Abaddón el exterminador (1974)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Uno y el Universo (1945)
  • Hombres y engranajes (1951)
  • Heterodoxia (1953)
  • El caso Sabato. Torturas y libertad de prensa. Carta abierta al General Aramburu (1956)
  • El otro rostro del peronismo (1956)
  • El escritor y sus fantasmas (1963)
  • Tango, discusión y clave (1963)
  • Significado de Pedro Henríquez Ureña (1967)
  • Tres aproximaciones a la literatura de nuestro tiempo: Robbe-Grillet, Borges, Sartre (1968)
  • La cultura en la encrucijada nacional (1973)
  • Apologías y rechazos (1979)
  • Nunca más. Informe de la Comisión Nacional sobre la desaparición de personas (1984) – доклад за Националната комисия за изчезването на хора
  • La resistencia (2000)
  • España en los diarios de mi vejez (2004)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 El túnel
  • 1965 Gotán – късометражен, история
  • 1971 Los grandes relatos – ТВ сериал, 1 епизод, по „Тунелът
  • 1972 ¿Ni vencedores ni vencidos?
  • 1977 El túnel – ТВ филм
  • 1979 El poder de las tinieblas – история
  • 1986 Preámbulo a un silencio – късометражен
  • 1988 El túnel
  • 1991 The Passion of Martin – по „Тунелът
  • 2004 Antes del fin – късометражен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]