Ернест Ебрар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернест Ебрар
Ernest Hébrard
френски архитект
Commission chargé de la reconstruction mars 18 archi Hébrard.jpg
Комисията за реконструкция на Солун, март 1918 година: архитектите Ернест Ебрар, Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плейбер
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция
Ернест Ебрар в Общомедия

Ернест Ебрар (на френски: Ernest Hébrard) е френски архитект, работил в гръцкия град Солун и в Индокитай в първата половина на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Реконструкция от Ернест Ебрар на Двореца на Диоклециан в Салона в оригинален вид към датата на завършването му - 305 година

Роден е в 1875 година в Париж. Завършва Парижкото училище за изящни изкуства.[1] Ебрар работи в Казабланка по осъвременяването на архитектурния план на града. Участва в реставрирането на Двореца на Диоклециан в Салона.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война е в Солун като служител в Археологическата служба на Съглашенската Източна армия на Македонския фронт.[1] След Солунския пожар в 1917 година значителна част от града е разрушена. Премиерът Венизелос забранява възстановителните работи преди да бъде одобрен модерен градоустройствен план, който той възлага на Ебрар. Ернест Ебрар оглавява комисията по възстановяването на Солун и превръщането му в модерен град, като в комисията влизат още архитектите Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плейбер, тогавашният кмет на града Константинос Ангелакис и експертът Ангелос Гинис.[2]

Планът запазва византийското наследство на града, но го превръща от османско ориенталско селище в модерен град с булеварди, съвременни улици, площади и паркове.

Във Френски Индокитай[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети мъченици“ в Ханой

От същата 1917 година Ебрар започва да преподава градско планиране и сграден дизайн в Националната мецовска политехника в Атина, като преподавателската му работа е изключително прогресивна. Член е на Висшия технически съвет на Атина, но голямата част от неговите предложения за градско планиране в столицата остават неприложени.[1]

В 1921 година Ебрар заминава за Френски Индокитай, поканен от генерал-губернатор Морис Лон да се заеме с планирането на основните градски центрове. Освен с градско планиране, скоро след пристигането му Ебрар е натоварен и със създаването на дизайн за представителни сгради за колонията. Ебрар се заема активно с този проект. Според него архитектурата на колонията трябва да се адаптира материално, климатично и културно към страната, без да се отхвърля употребата на модерни технологии и без да се пренебрегват нуждите на съвременния начин на живот. В Индокитай Ебрар се вдъхновява едновременно и от модернистките движения, и от регионалистките разбирания, появили се във френската архитектура след Първата световна война.[3] Прекрасен пример за работата на Ебрар в Индокитай е църквата „Свети мъченици“ в центъра на Ханой.[4]

Отново в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1927 година се завръща в Гърция и става правителствен съветник и директор на училищните сгради в Министерството на образованието на Гърция. В 1930 година Ебрар предотвратява успешно построяването на съдебна сграда в атинския квартал Макрияни, тъй като според него строежът непоправимо би навредил на района около Акропола.[1]

Връща се в Париж, където умира на 1 март 1933.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ernest Hebrard. // Macedonian Heritage. Посетен на 4 декември 2018.
  2. Yerolympos, Alexandra. Thessaloniki before and after Ernest Hébrard. Thessaloniki, Aristotle University of Thessaloniki, 2007. с. 8.
  3. Rujivacharakul, Vimalin, Hahn, H. Hazel, Oshima, Ken Tadashi. Architecturalized Asia: Mapping a Continent through History. Hong Kong University Press, 2013. ISBN 978-988-8208-05-0. с. 178.
  4. Crossette, Barbara. The Great Hill Stations of Asia. Boulder, CO, Westview Press, 1998. ISBN 9780813333267.
     Портал „Македония“         Портал „Македония