Ернест Ебрар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернест Ебрар
Ernest Hébrard
френски архитект
Ernest Hebrard.png
Комисията за реконструкция на Солун, март 1918 година: архитектите Ернест Ебрар, Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер
Роден
Починал
1 март 1933 г. (57 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Ернест Ебрар в Общомедия

Ернест Ебрар (на френски: Ernest Hébrard) е френски архитект, работил в гръцкия град Солун и в Индокитай в първата половина на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Реконструкция от Ернест Ебрар на Двореца на Диоклециан в Салона в оригинален вид към датата на завършването му - 305 година

Роден е в 1875 година в Париж. Завършва Парижкото училище за изящни изкуства.[1] Ебрар работи в Казабланка по осъвременяването на архитектурния план на града. Участва в реставрирането на Двореца на Диоклециан в Салона.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война е в Солун като служител в Археологическата служба на Съглашенската Източна армия на Македонския фронт.[1] След Солунския пожар в 1917 година значителна част от града е разрушена. Премиерът Венизелос забранява възстановителните работи преди да бъде одобрен модерен градоустройствен план, който той възлага на Ебрар. Ернест Ебрар оглавява комисията по възстановяването на Солун и превръщането му в модерен град, като в комисията влизат още архитектите Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер, тогавашният кмет на града Константинос Ангелакис и експертът Ангелос Гинис.[2]

Планът запазва византийското наследство на града, но го превръща от османско ориенталско селище в модерен град с булеварди, съвременни улици, площади и паркове.

Комисията за реконструкция на Солун, март 1918 година: архитектите Ернест Ебрар, Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер

Във Френски Индокитай[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети мъченици“ в Ханой

От същата 1917 година Ебрар започва да преподава градско планиране и сграден дизайн в Националната мецовска политехника в Атина, като преподавателската му работа е изключително прогресивна. Член е на Висшия технически съвет на Атина, но голямата част от неговите предложения за градско планиране в столицата остават неприложени.[1]

В 1921 година Ебрар заминава за Френски Индокитай, поканен от генерал-губернатор Морис Лон да се заеме с планирането на основните градски центрове. Освен с градско планиране, скоро след пристигането му Ебрар е натоварен и със създаването на дизайн за представителни сгради за колонията. Ебрар се заема активно с този проект. Според него архитектурата на колонията трябва да се адаптира материално, климатично и културно към страната, без да се отхвърля употребата на модерни технологии и без да се пренебрегват нуждите на съвременния начин на живот. В Индокитай Ебрар се вдъхновява едновременно и от модернистките движения, и от регионалистките разбирания, появили се във френската архитектура след Първата световна война.[3] Прекрасен пример за работата на Ебрар в Индокитай е църквата „Свети мъченици“ в центъра на Ханой.[4]

Отново в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1927 година се завръща в Гърция и става правителствен съветник и директор на училищните сгради в Министерството на образованието на Гърция. В 1930 година Ебрар предотвратява успешно построяването на съдебна сграда в атинския квартал Макрияни, тъй като според него строежът непоправимо би навредил на района около Акропола.[1]

Връща се в Париж, където умира на 1 март 1933 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ernest Hebrard. // Macedonian Heritage. Посетен на 4 декември 2018.
  2. Yerolympos, Alexandra. Thessaloniki before and after Ernest Hébrard. Thessaloniki, Aristotle University of Thessaloniki, 2007. с. 8.
  3. Rujivacharakul, Vimalin, Hahn, H. Hazel, Oshima, Ken Tadashi. Architecturalized Asia: Mapping a Continent through History. Hong Kong University Press, 2013. ISBN 978-988-8208-05-0. с. 178.
  4. Crossette, Barbara. The Great Hill Stations of Asia. Boulder, CO, Westview Press, 1998. ISBN 9780813333267.