Ернест Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернест Хофман
Эрнест Карлович Гофман
руски геолог
Ernst Reinhold Hofmann.JPG
Роден
Пайсту, Лифляндска губерния, Руска империя
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област геология
Образование Дерптски университет
Работил в Дерптски университет;
Киевски императорски университет „Св. Владимир“;
Императорски Санктпетербургски университет
Подпис ErnstReinholdHofmann.png
Ернест Хофман в Общомедия

Ернест Карлович Хофман (на руски: Эрнест Карлович Гофман) е руски геолог, изследовател на Урал.

Произход и образование (1801 – 1823)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1801 година (стар стил) в Пайсту, Лифляндска губерния, Руска империя (днес Валга, Естония). Средно образование завършва в гимназията в град Дерпт (днес Тарту, Естония), а висше – в Тартуския университет.

Експедиционна, научна и академична дейност (1823 – 1859)[редактиране | редактиране на кода]

Участие в експедицията на Ото Коцебу (1823 – 1826)[редактиране | редактиране на кода]

През 1823 – 1826 г. участва в качеството си на геолог в околосветската експедиция на Ото Коцебу. Научните резултати от това плаване са публикувани от Хофман в Берлин през 1829 в статията „Geognostische Beobachtungen, angestelt auf einer Reise um die Welt, in den Jahren 1823 – 1826“ (1829).

Изследване на Южен Урал (1828 – 1829)[редактиране | редактиране на кода]

През 1828 – 1829, заедно с геолога Григорий Петрович Хелмерсен, изследва Южен Урал между 51º и 56º с.ш., на протежение около 660 km. Открива три меридионално простиращи се хребети: западен – най-висок до 1200 м; среден – Уралтау (1068 м); източен – на север от Илменските планини, на юг – Джабик-Карагай. Между източния и средния хребет, на 51 – 55º с.ш. открива плоска равнина. В междуречието на реките Белая (от басейна на Кама) и Сакмара (от басейна на Урал) открива друга равнина (около 20 хил. km2), а на юг, покрай десния бряг на Урал – Губерлинските планини (около 100 км, 350 м). Между горните течения на реките Белая и Юрюзан (приток на Уфа) изследва планината Иремел (1582 м), хребетите Нари (1328 м) и Зигалга (1425 м) и масива Ямантау (1640 м). По този начин Хофман и Хелмерсен изработват, първата, естествено все още неточна, но в общи линии вярна орографска схема на Южен Урал.

Академична и научна дейност (1833 – 1846)[редактиране | редактиране на кода]

От 1833 до 1836 чете лекции по геология и минералогия в Университета в Дерпт и получава магистърска степен за труда си „Геогностическое описание поездки в Або“ (Дерпт, 1837).

От 1837 до 1842 е професор в Киевския университет, като провежда полеви изследвания в Киевска, Подолска, Херсонска и Таврическа губернии и издава ръководство по ориктогнозия (част от минералогията, указваща начините за разпознаване на минералите по външни признаци) „Общая ориктогнозия, или учение о признаках минералов“ (Киев, 1840), $Analyse der Sodalit aus dem Ilmengebirge$ („Pogg.Ann“q 1839), $Geognostische Beschreibung der sudlichen Krimm" („Bull. de l'Acad“q 1840).

През 1843 г. изследва златните находища в Източен Сибир и отчета за това пътешествие („Reise nach dem Goldwaschen Ostsibiriens“) е отпечатан през 1847.

През 1844 г. провежда изследвания в долината на река Кеми във Финландия, като това изследване е описано в „Geognostische Beschreibung der Umgegend von Kemi und Torneo“ напечатан в „Leondrds Jahrb. für Miner“.

През 1845 г. Хофман е назначен за професор по минералогия в Петербургския университет и заема тази длъжност до 1863.

Експедиция в Северен и Полярен Урал (1847 – 1850)[редактиране | редактиране на кода]

През 1847 – 1848 и 1850 г. възглавява експедиция в Северен и Полярен Урал. В състава ѝ влизат минният инженер Никифор Илич Стражевски, астрономът Мариан Албертович Ковалски и два топографа – Василий Герасимович Брагин и Дмитрий Филипович Юриев. В хребета Пай Хой експедицията открива връх Константинов Камен (492 м) и съставя карта на изследваните части на Урал.

През пролетта на 1847 г. отрядът се изкачва по река Печора до устието на левия ѝ приток река Уня, където се разделя на две групи. От юни до август Хофман и Брагин проследяват и картират реките Уня, Илич (411 km), Щугор (300 km) и Подчере – десни притоци на Печора и горното течение на Печора. Между Печора и Урал откриват редица ниски възвишения (между 61º 10` и 64º с.ш.) с обща дължина около 300 km. Нарича ги Висока Парма (522 м), Ъйджит Парма (693 м), Овин Парма (680 м) и др. Групата на Стражевски, заедно с Юриев изследва и картира Северен Урал между 62° и 64° с.ш. В изворите на река Щугор двете групи се събират, пресичат Урал, спускат се по река Сосва, достигат до Березов, а от там през Екатеринбург Хофман се завръща в Петербург.

През юни 1848 г. експедицията продължава изследването на Урал. Спуска се по Об до устието на Войкар, изкачва се по нея до изворите ѝ, пресича Урал по 66º с.ш. и се разделя отново на два отряда. Хофман продължава на север покрай западните му склонове, а Стражевски – на юг до 59° 30' с.ш. През август отрядът на Хофман достига до най-северния на Урал връх Константинов Камен, от където продължава на северозапад през редица хълмове под името Пай-Хой и достига до протока Югорски Шар. Изследва североизточните и югозападните склонове на Пай-Хой (дължина 230 km) и по реките Воркута (162 km) и Уса (663 km) се спуска до Печора. В средата на ноември, вече с шейни, групата се добира до река Мезен и през Архангелск се завръща в Петербург.

През лятото на 1850 се изкачва по река Колва (десен приток на Вишера, от басейна на Кама) и в изворната ѝ област открива възвишението Полюдов кряж (90 km, 329 м). От Колва преминава към Печора и по нея, река Щугор и притока ѝ Ъйджит Паток достига до възвишението Сабля (1425 м). Продължава на север и на 65º 30` с.ш. открива хребетите Западни Саледи (1182 м) и Обеиз (1108 м). На 66º с.ш. стига до река Харута и по нея и по реките Лемва и Уса се спуска до Печора, а през август се завръща в Чердин. През септември се изкачва по река Вишера и на 61º 30º с.ш. пресича Северен Урал от запад на изток, при което на 60º 30` с.ш. открива меридионалния хребет Кваркуш (1065 м) и се изкачва на връх Денежкин Камен (1493 м). Топографите на експедицията Брагин и Юриев, картират всички по-големи уралски притоци на Печора и нейното горно и средно течение и целия Урал от 60° 31' с.ш. до Карско море и възвишението Пай-Хой. Астрономът Ковалски съставя първата карта на Северен Урал, основана на непосредствените наблюдения на участниците в експедицията и определените от тях 16 астрономически пункта. Материалите от пътешествията през 1847 – 1848 и 1850 са издадени по названието „Северный Урал и береговой хребет Пай-Хой“ (т. 1 – 2, СПБ, 1853 – 56).

Геоложки изследвания в Среден Урал (1853 – 1859)[редактиране | редактиране на кода]

От 1853 до 1859 г., в продължение на седем лета, Хофман извършва геоложки изследвания в Среден Урал, които изследвания му служат като материали за написването на капиталния му труд – „Геоложки карти на минните Уралски окръзи“. Картите се съпровождат с подробни геоложки описания на изследваните местности, отпечатани в „Горном Журнале“ (1865 – 1868), а след това през 1870 излизат в отделна книга под заглавието „Materialien zur Anfertigung geologischer Karten der Kaiserlichen Bergwerks-Distrikte des Ural-Gebirges“.

Последни години (1860 – 1871)[редактиране | редактиране на кода]

Поради здравословни причини през 1863 г. Хофман напуска преподавателското място в Петербургския университет. До 1865 остава директор на Имперското минераложко дружество, след това се завръща в родния си град Дерпт, където умира на 23 май 1871 година (стар стил) на 70-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи ледник Хофман (64°47′ с. ш. 58°55′ и. д. / 64.783333° с. ш. 58.916667° и. д.), най-големия ледник в Приполярен Урал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 343 – 345, 347 – 349.