Ернст Август I (Хановер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Август I
Крал на Хановер
Ernest Augustus I of Hanover.PNG
Портрет на Ернст Август I фон Хановер от Джордж Доу, 1828 г.
Лични данни
Управление 20 юни 1837 - 18 ноември 1851
Роден
Починал
18 ноември 1851 г. (80 г.)
Погребан в Хановер
Предшественик Едуард VIII
Наследник Георг V
Семейство
Династия Хановерска династия
Баща Джордж III
Майка Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц
Брак Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц
Ернст Август I в Общомедия
Подпис на Ернст Август I
Герб на Ернст Август, 1. херцог на Кaмберленд и Тевиотдале

Ернст Август I (на немски: Ernst August I fon Hannover, * 5 юни 1771 в Лондон, † 18 ноември 1851 в Хановер) от род Велфи е от 1837 г. крал на Хановер, херцог на Брауншвайг-Люнебург, а от 1799 г. първият херцог на британските Кaмберленд и Тевиотдале и еарл на Армаг.

Принц Ернст Август е роден през 1771 г. в Бъкингамския дворец. Той е петият син и осмото дете на крал Джордж III(1760–1820), крал на Великобритания и Ирландия и на кралица София Шарлота (1744-1818). Ернст Август отива през лятото 1786 г. заедно с братята си принц Август Фридрих и принц Адолф Фридрих да следва в Гьотинген - под наблюдението на Георг Христоф Лихтенберг. През 1791 г. той и брат му принц Адолф Фридрих влизат в хановерската войска, за да получат военно убучение от фелдмаршал Вилхелм фон Фрайтаг. Ернст изучава кавалерия и тактика чрез хауптман фон Линсинген от леките драгуни. Само след два месеца той е номиниран на ритмайстер (хауптман на кавалерията).

През март 1792 г. Ернст Август става оберст на 9. хановерски леки драгуни и през декември 1793 г. е командир на 1. кавалерийска бригада. През първата коалиционна-война (1793–1797) той е стациониран във Фландрия, и служи при по-големия си брат Фридрих Август, херцог на Йорк. Той загубва (1794) лявото си око. През 1798 г. Ернст Август е повишен на генерал-лейтенант. На 29 март 1801 г. става фелдмаршал, а през 1803 г. - генерал.

На 29 август 1799 г. крал Джордж III прави принц Ернст Август на 1. херцог на Кумберланд и Тевиотдале и на еарл на Армаг.

Той е приет през 1796 г. в Англия в масонството. От 1828 г. той е велик майстор на основаната от него Велика ложа Хановер.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Фридерика фон Хановер

На 29 май 1815 г. той се жени в Нойщрелиц за братовчедката си принцеса Фридерика (* 2 март 1778, † 29 юни 1841), дъщеря на Карл II (1741–1816), велик херцог на Мекленбург-Щрелиц и първата му съпруга Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752–1782). Тя е вдовица на принц Лудвиг фон Прусия (1773–1796), 1798 г. забременява и за да се избегне скандал се омъжва на 10 декември 1798 г. за принц Фридрих Вилхелм фон Солмс-Браунфелс (1770–1814). Вторият ѝ брак е нещастен и преди да се разведе принц фон Солмс-Браунфелс умира внезапно от удар. Шарлота има осем деца от предишните си бракове, от които шест довежда в нейния трети брак. От брака ѝ с херцог Ернст Август се раждат други три деца, от които само едно оживява, един син, бъдещият крал Георг V фон Хановер (1819–1878).

Крал на Хановер[редактиране | редактиране на кода]

Английският крал Уилям IV умира без наследник на 20 юни 1837 г. и на 66 години Ернст Август става крал на Хановер и херцог на Брауншвай-Люнебург вместо Виктория.

Ернст Август умира на 18 ноември 1851 в Хановер. Той е погребан в мавзолея на Велфите (построен през 1847 г. от дворцовия майстор Георг Лудвиг Фридрих Лавес в Берггартен в Хановер), както неговата кралица Фридерика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto von Malortie: König Ernst August. Hannover 1861. (Digitalisat, google-books)
  • Ferdinand Frensorff: Ernst August. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 263–284.
  • Bernhard Mühlhan: Ernst August. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 609–611 (Digitalisat).
  • Stefanie Kristina Werner: Die Ringe von König Ernst August von Hannover im Herzog Anton Ulrich-Museum, hrsg. von der Kulturstiftung der Länder, Patrimonia 357, Braunschweig 2011.