Ернст Гомбрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Гомбрих
Ernst Gombrich
австрийски и английски историк
Ернст Гомбрих със съпругата си при получаването на наградата „Еразъм“ (1975)
Ернст Гомбрих със съпругата си при получаването на наградата „Еразъм“ (1975)

Роден
Починал

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Образование Виенски университет
Работил в Лондонски университет
Публикации „История на изкуството“ (1950)

Уебсайт
Ернст Гомбрих в Общомедия

Ернст Ханс Йозеф Гомбрих (на немски: Ernst Hans Josef Gombrich) е австрийски и английски историк и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Гомбрих е роден на 30 март 1909 година във Виена, Австро-Унгария, в заможно еврейско семейство, приело протестантството. Родителите имат контакти с културните среди на Виена. Баща му, юрист, е съученик на Хофманстал, майка му е ученичка на Антон Брукнер в класа му по фортепиано, добра позната е на Брамс, Малер и Шьонберг. След като завършва елитната гимназия Терезианум през 1928 г., започва да следва във Виенския университет и го завършва през 1933 г. Първите му публикации са през 1930 г.

Домът в Хемпстед, в който Гомбрих живее между 1952 и 2001 г.

През 1936 г. емигрира във Великобритания, където започва да работи в Библиотеката на Аби Варбург (от 1944 г. – Институт Варбург при Лондонския университет). През Втората световна война служи в БиБиСи, анализирайки предавания на германските радиостанции. В института Варбург работи до 1976 г., като от 1959 г. е негов директор. Поддържа приятелски отношения с Карл Попър и Фридрих фон Хайек, които, като Гомбрих, са емигрирали през 1930-те години от Австрия във Великобритания, страхувайки се от преследване от нацистите.

Синът на Гомбрих, Ричард Френсис Гомбрих (род. 1937) е известен индолог, основател на Оксфордския център за изследвания на будизма.

Умира на 3 ноември 2001 година в Лондон на 92-годишна възраст.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Гомбрих е определян като „най-влиятелния историк на изкуството във Великобритания, а вероятно и в света“.[1]

По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

Корица на първото издание на The Story of Art, 1950 г.
  • Weltgeschichte von der Urzeit bis zur Gegenwart. Wenen: s.n. 1935 (по-късно преиздавана под заглавието: Eine kurze Weltgeschichte für junge Leser. Von der Urzeit bis zur Gegenwart.)
    Кратка история на света за млади читатели. София: Прозорец, 1999, 384 с.
  • The Story of Art. London: Phaidon 1950
  • Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960
    Изкуство и илюзия. Превод от английски Никола Георгиев. София: Български художник, 1988, 511 с.
  • Meditations on a Hobbyhorse and other Essays on the Theory of Art. London: Phaidon 1963
  • Studies in the Art of the Renaissance. London: Phaidon 1967 – 1986 (по-късно преиздавана под заглавието: Gombrich on the Renaissance.)
    • 1: Norm and Form. 1967
    • 2: Symbolic Images. 1972
    • 3: The Heritage of Apelles. 1976
    • 4: New Light on Old Masters. 1986
  • Aby Warburg, an Intellectual Biography. London: The Warburg Institute 1970
  • The Sense of Order. a Study in the Psychology of Decorative Art. Oxford: Phaidon 1979
  • Ideals & Idols. Essays on Values in History and Art. Oxford: Phaidon 1979
  • The Image and the Eye. Further Studies in the Psychology of Pictorial Representation. Oxford: Phaidon 1982
  • Tributes. Interpreters of our Cultural Tradition. Oxford: Phaidon 1984
  • Reflections on the History of Art. Views and Reviews. Oxford: Phaidon 1987
    Изкуството и неговата история. София: Български художник, 1992, 573 с.
  • Topics of Our Time. Twentieth-Century Issues in Learning and in Art. London: Phaidon 1991
  • The Uses of Images. Studies in the Social Function of Art and Visual Communication. London: Phaidon 1999
  • The Preference for the Primitive. Episodes in the History of Western Taste and Art. London: Phaidon 2002

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на ордена на Британската империя (1966)
  • Рицарско звание (1972)
  • Австрийски кръст за принос към културата, I степен (1975)[2]
  • Pour le Mérite for Sciences and Arts (1977)
  • Order of Merit (1988)
  • Награда „Балцан“ за история на изкуството на западния свят (1985)
  • Награда на Виена за хуманитаристика (1986)
  • Награда „Лудвиг Витгенщайн“ на Австрийската фондация за наука (1988)
  • Награда „Гьоте“ на Франкфурт на Майн (1994)
  • Почетен доктор на Виенския университет (1999)
  • Медал „Левърхюм“ на Британската академия (2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sir Ernst Gombrich OM, Obituary, Daily Telegraph Sir Ernst Gombrich OM. // The Daily Telegraph. London, 6 ноември 2001. Посетен на 8 май 2012.
  2. Reply to a parliamentary question (pdf). // S. 427. Посетен на 20 октомври 2012. (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]