Ернст Гомбрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Гомбрих
Ernst Gombrich
австрийски и английски историк
Ернст Гомбрих със съпругата си при получаването на наградата „Еразъм“ (1975)
Ернст Гомбрих със съпругата си при получаването на наградата „Еразъм“ (1975)

Роден
Починал
3 ноември 2001 г. (92 г.)

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област История, изкуствознание
Образование Виенски университет
Работил в Лондонски университет
Публикации „История на изкуството“ (1950)

Уебсайт
Ернст Гомбрих в Общомедия

Ернст Ханс Йозеф Гомбрих (на немски: Ernst Hans Josef Gombrich) е австрийски и английски историк и изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Гомбрих е роден на 30 март 1909 година във Виена, Австро-Унгария, в заможно еврейско семейство, приело протестантството. Родителите имат контакти с културните среди на Виена. Баща му, юрист, е съученик на Хофманстал, майка му е ученичка на Антон Брукнер в класа му по фортепиано, добра позната е на Брамс, Малер и Шьонберг. След като завършва елитната гимназия Терезианум през 1928 г., започва да следва във Виенския университет и го завършва през 1933 г. Първите му публикации са през 1930 г.

Домът в Хемпстед, в който Гомбрих живее между 1952 и 2001 г.

През 1936 г. емигрира във Великобритания, където започва да работи в Библиотеката на Аби Варбург (от 1944 г. – Институт Варбург при Лондонския университет). През Втората световна война служи в БиБиСи, анализирайки предавания на германските радиостанции. В института Варбург работи до 1976 г., като от 1959 г. е негов директор. Поддържа приятелски отношения с Карл Попър и Фридрих фон Хайек, които, като Гомбрих, са емигрирали през 1930-те години от Австрия във Великобритания, страхувайки се от преследване от нацистите.

Синът на Гомбрих, Ричард Френсис Гомбрих (род. 1937) е известен индолог, основател на Оксфордския център за изследвания на будизма.

Умира на 3 ноември 2001 година в Лондон на 92-годишна възраст.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Гомбрих е определян като „най-влиятелния историк на изкуството във Великобритания, а вероятно и в света“.[1]

По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

Корица на първото издание на The Story of Art, 1950 г.
  • Weltgeschichte von der Urzeit bis zur Gegenwart. Wenen: s.n. 1935 (по-късно преиздавана под заглавието: Eine kurze Weltgeschichte für junge Leser. Von der Urzeit bis zur Gegenwart.)
    Кратка история на света за млади читатели. София: Прозорец, 1999, 384 с.
  • The Story of Art. London: Phaidon 1950
  • Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960
    Изкуство и илюзия. Превод от английски Никола Георгиев. София: Български художник, 1988, 511 с.
  • Meditations on a Hobbyhorse and other Essays on the Theory of Art. London: Phaidon 1963
  • Studies in the Art of the Renaissance. London: Phaidon 1967 – 1986 (по-късно преиздавана под заглавието: Gombrich on the Renaissance.)
    • 1: Norm and Form. 1967
    • 2: Symbolic Images. 1972
    • 3: The Heritage of Apelles. 1976
    • 4: New Light on Old Masters. 1986
  • Aby Warburg, an Intellectual Biography. London: The Warburg Institute 1970
  • The Sense of Order. a Study in the Psychology of Decorative Art. Oxford: Phaidon 1979
  • Ideals & Idols. Essays on Values in History and Art. Oxford: Phaidon 1979
  • The Image and the Eye. Further Studies in the Psychology of Pictorial Representation. Oxford: Phaidon 1982
  • Tributes. Interpreters of our Cultural Tradition. Oxford: Phaidon 1984
  • Reflections on the History of Art. Views and Reviews. Oxford: Phaidon 1987
    Изкуството и неговата история. София: Български художник, 1992, 573 с.
  • Topics of Our Time. Twentieth-Century Issues in Learning and in Art. London: Phaidon 1991
  • The Uses of Images. Studies in the Social Function of Art and Visual Communication. London: Phaidon 1999
  • The Preference for the Primitive. Episodes in the History of Western Taste and Art. London: Phaidon 2002

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на ордена на Британската империя (1966)
  • Рицарско звание (1972)
  • Австрийски кръст за принос към културата, I степен (1975)[2]
  • Pour le Mérite for Sciences and Arts (1977)
  • Order of Merit (1988)
  • Награда „Балцан“ за история на изкуството на западния свят (1985)
  • Награда на Виена за хуманитаристика (1986)
  • Награда „Лудвиг Витгенщайн“ на Австрийската фондация за наука (1988)
  • Награда „Гьоте“ на Франкфурт на Майн (1994)
  • Почетен доктор на Виенския университет (1999)
  • Медал „Левърхюм“ на Британската академия (2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sir Ernst Gombrich OM, Obituary, Daily Telegraph Sir Ernst Gombrich OM. // The Daily Telegraph. London, 6 ноември 2001. Посетен на 8 май 2012.
  2. Reply to a parliamentary question (pdf). // S. 427. Посетен на 20 октомври 2012. (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]