Ернст Мах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Мах
австрийски физик и философ

Роден
Починал
Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Физика
Образование Виенски университет
Работил в Университет на Грац
Карлов университет
Виенски университет
Известен с Число на Мах
Повлиян Исак Нютон, Дейвид Хюм, Готфрид Лайбниц, Имануел Кант
Повлиял Виенски кръг, Алберт Айнщайн, Александър Богданов, Рудолф Карнап, Бъртранд Ръсел, Жан Пиаже, Лудвиг Болцман, Хилари Пътнам, Яако Хинтика
Подпис Ernst Mach Signature.svg
Ернст Мах в Общомедия

Ернст Мах (на немски: Ernst Mach) е австрийски физик и философ. Тъй като възгледите на Мах са предмет на обстойна критика в книгата на Ленин Материализм и емпириокритицизъм[1], името му е било познато на всички, които са изучавали задължителния курс по марксистко-ленинска философия в Източния блок. На български език още през 20-те години на 20. век са били издадени в брошури отделни работи на Мах.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1838 г. в Хирлиц, днес част от град Бърно. Приват-доцент във Виенския университет (от 1861), професор по физика в Грац (от 1864), професор по физика (от 1867) и ректор (от 1879) на Университета „Карл-Фердинанд“ в Прага, професор в Германския университет в Прага (от 1882). Професор по философия във Виенския университет (1895—1901).

Популярен е преди всичко с назованото на него Число на Мах, което показва отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи. Освен във физиката той усилено работи и в сферата на философията. Като критикува схващанията на Нютон за абсолютно пространство и време, той изказва идеи, които стават ключови в теорията на относителността и са известни като „принцип на Мах“. Смятан е за един от най-влиятелните представители или дори за съосновател на течението Емпириокритицизъм. В психологията той е един от предшествениците на гещалт психологията.

Ернст Мах умира през 1916 година в Мюнхен.

Най-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Einleitung in die Helmholtz′sche Musiktheorie, 1866
  • Optisch-akustische Versuche, 1872
  • Die Mechanik in ihrer Entwicklung, 1883
  • Die Analyse der Empfindungen und das Verhältnis des Physischen zum Psychischen, 1886
  • Die Principien der Wärmelehre, 1896, Nachdruck: Salzwasser-Verlag, ISBN 978-3-86444-540-8
  • Populär-wissenschaftliche Vorlesungen, 1896
  • Über Erscheinungen an fliegenden Projektilen, 1898
  • Erkenntnis und Irrtum, 1905
  • Die Prinzipien der physikalischen Optik, 1921

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ленин В., Материализъм и емпириокритицизъм: Крит. бел. за една реакционна философия, София: Доверие, 1930.
  2. Увод в емпириокритичната философия (64 с.), Личност и среда (67 с.), Защо човек има две очи? (40 с.); София: Акация, 1924.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]