Ернст Мориц Арнт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Мориц Арнт
Ernst Moritz Arndt
Роден 26 януари 1769 г.
Починал 29 януари 1860 г. (91 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Известни творби „Каква е родината на немците?“
Ернст Мориц Арнт в Общомедия

Ернст Мориц Арнт (на немски: Ernst Moritz Arndt 26 декември 1769 – 29 януари 1860) е немски патриотичен писател и поет.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

В ранната част на живота си той се бори за отмяна на крепостничеството, а след това – срещу Наполеоновото надмощие над Германия. Налага му се да избяга в Швеция за известно време поради анти-френските си позиции. Той е един от родоначалниците на германския национализъм и на движението за обединение на Германия. След Карлсбадските декрети силите на реставрацията го определят като демагог и той е реабилитиран едва през 1840 г.

След основаването на Бонския университет през 1818 г. Арнт е назначен като преподавател в него и веднага се заема да критикува партикуларизма на германските княжества. Дързостта на исканията му за реформи обижда пруското правителство и през лятото през 1819 г. той е арестуван, а архивът му конфискуван. През 1840 г. е възстановен на поста професор, а през 1841 г. е избран за ректор на университета.

Арнт играе важна роля в ранното национално и либерално движение Буршеншафт и в движението за обединение. Неговата песен Was ist des Deutschen Vaterland? („Каква е родината на немците?“) се възприема като неофициален национален химн.

Дълго след смъртта му неговата анти-френска военна пропаганда е използвана от германските националисти през 20 век в двете световни войни, както и от Националния фронт на Германската демократична република. Това, заедно с някои силно антисемитски изказвания, водят до разнопосочни съвременни мнения за Арнт.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лирика, белетристика и драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Storch und seine Familie. Eine Tragödie in 3 Aufzügen, nebst einer Zugabe. Selbstverlag, Greifswald, 1804.
  • Lieder für Teutsche. 1813.
  • Kriegs und Wehrlieder. 1815.
  • Gedichte. 1818.
  • Mährchen und Jugenderinnerungen. Erster Teil. 1818.
  • Mährchen und Jugenderinnerungen. Zweiter Teil. 1843.
  • Geistliche Lieder. 1855.
  • Gedichte. Vollständige Sammlung mit den Handschriften des Dichters aus seinem 90. Jahr. Weidmann, Berlin, 1860.

Политически и исторически произведения[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на „Geschichte der Leibeigenschaft“
  • Versuch einer Geschichte der Leibeigenschaft in Pommern und Rügen – Nebst einer Einleitung in die alte teutsche Leibeigenschaft. Berlin 1803, 277 S.
  • Geist der Zeit. Teil 1, 1806 (2. Auflage: 1807), 466 S.
  • Geist der Zeit 2. 1809.
  • Der Rhein, Teutschlands Strom, nicht aber Teutschlands Grenze. 1813.
  • Über Volkshass und über den Gebrauch einer fremden Sprache. 1813.
  • Über das Verhältnis Englands und Frankreichs zu Europa. 1813.
  • Das preußische Volk und Heer 1813.
  • Die Glocke der Stunde in drei Zügen. 1813.
  • Geist der Zeit 3. 1814.
  • Noch ein Wort über die Franzosen und über uns. 1814.
  • Ansichten und Aussichten der Teutschen Geschichte. 1814.
  • Geist der Zeit 4. 1818.
  • Ein Wort über die Pflegung und Erhaltung der Forsten und der Bauern im Sinne einer höheren d. h. menschlichen Gesetzgebung. Königliches Taubstummen-Institut, Schleswig, 1820.
  • Schwedische Geschichten unter Gustav dem dritten: Vorzüglich aber unter Gustav dem vierten Adolf. Weidmann, Leipzig 1839.
  • Noch eine kleine Ausgießung in die Sündfluth. Decker, Berlin 1848.
  • Geist der Zeit 5. 1854.
  • Mahnruf an alle deutschen Gauen in betreff der schleswig holsteinischen Sache. 1854.
  • Pro Populo germanico. 1854.
  • Ein Wort von Ernst Moritz Arndt, der Feier am 1. Mai 1814 zu Rödelheim gewidmet. s.l. 1814.

Философски и богословски произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Fragmente über Menschenbildung I. 1805.
  • Fragmente über Menschenbildung II. 1805.
  • Fragmente über Menschenbildung III. 1809.
  • Kurzer Katechismus für teutsche Soldaten nebst einem Anhang von Liedern. 1813.
  • Katechismus für den teutschen Kriegs- u. Wehrmann. 1813.
  • Vom Wort und vom Kirchenliede, nebst geistlichen Liedern. 1819.
  • Versuch in vergleichenden Völkergeschichten. Weidmann, Leipzig, 1842.

Автобиофични творби и кореспонденция[редактиране | редактиране на кода]

  • Reisen durch einen Theil Deutschlands, Ungarns, Italiens und Frankreichs in den Jahren 1798 und 1799. Vier Theile. Gräff, Leipzig 1804².
  • Reise durch Schweden im Jahre 1804.
  • Briefe an Freunde. Joh. Friedr. Hammerich, Altona 1810.
  • Erinnerungen aus Schweden. Eine Weihnachtsgabe. Realschulbuchhandlung, Berlin, 1818.
  • Erinnerungen aus dem äußeren Leben. 1840.
  • Notgedrungener Bericht aus meinem Leben. 1847.
  • Blätter der Erinnerung, meistens um und aus der Paulskirche in Frankfurt. 1849.
  • Blütenlese aus Altem und Neuem. 1857.
  • Meine Wanderungen und Wandlungen mit dem Reichsfreiherrn Heinrich Carl Friedrich vom Stein. Weidmann, Berlin, 1858.
  • Meine Wanderungen und Wandlungen mit dem Reichsfreiherrn vom Stein. Schwann, Düsseldorf, 1910.
  • Ungedruckte Briefe von Ernst Moritz Arndt aus den Jahren 1814–1851 an den Kaufmann und Fabrikanten Josua Hasenclever in Remscheid-Ehringhausen. [München] 1905.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]