Ернст Мунцингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Мунцингер
Информация
Звание лейтенант-полковник
Служба 1914 – 1918
1939 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Абвер
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
23 април 1945 г. (57 г.)
Портал  Портална икона   Втора световна война

Ернст Мунцингер (на немски: Ernst Munzinger) е германски лейтенант-полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мунцингер, син на пивовар, когато напуска училище, иска да стане журналист. Следвайки напътствията на баща си, емигрира през 1883 г. от Цвайбрюкен (Германия) в Рига (Латвия). Започва да учи право в университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен. През 1910 г. става член на корпуса Исария.[1] Прекъсва образованието си, когато е назначен в баварската армия и служи на кралския баварски пехотен полк "Принц Уилям от Хоенцолерн", номер 22 в Цуйбрукен.

След избухването на Първата световна война семейството на Мунцингер е изгонено от Руската империя и се премества в Берлин. Мунцингер първоначално е на Западния фронт, а по-късно служи в разузнаването на Източния фронт. Достига ранг капитан и получава два железни кръста.

След войната той се връща в Рига заедно с баща си. Мунцингер се жени на 12 септември 1920 г. за Сента Бленк в Рига.[2] Има син и дъщеря. Изгражда химическа фабрика в Рига след приключване на търговското обучение. След издигането на нацистите на власт, той е експулсиран, защото открито симпатизира на националсоциализма. През 1933 г. се премества със семейството си в Берлин. След Кристалната нощ, Мунцингер се отказва от националсоциализма, поради насилието срещу евреите.[3]

По време на Втората световна война Мунцингер е в Главно командване на Вермахта и работи като разузнавач в Абвер при Вилхелм Канарис. По-късно влиза в контакт със съпротивата, водена от Ханс фон Донани и Ханс Остер. През пролетта на 1944 г. е повишен до степен на лейтенант-полковник и приключва службата си във Вермахта и се завръща в цивилния живот. Мунзингер вече е информиран за планираното убийство на Хитлер от 20 юли 1944 г., но неговата роля в подготовката не е известна.

След неуспеха на заговора от 20 юли 1944 г. Мунцингер е арестуван от членове на СС в Залцбург и изпратен в затвора Лертерщрасе в Берлин. По време на битката в Берлин, Мунцингер е разстрелян заедно с 14 други борци от съпротивата през нощта на 23 април 1945 г. от Гестапо. Тялото му е погребано в масов гроб в Алт Моабит, но по-късно е преместено в гробището "Св. Пол" в Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kösener Corpslisten 1960, 109, 953
  2. Land Of The Buckeye - Person Page. // landofthebuckeye.net. Посетен на 10 септември 2016.
  3. Führer der NSDAP/AO-Ortsgruppe Riga vgl. Hans Adolf Jacobsen: Nationalsozialistische Außenpolitik 1933–1938, Metzner, Frankfurt am Main, Berlin 1968, S. 651
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rudolf von Marogna-Redwitz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.