Ернст Толер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Толер
Ernst Toller
Max Weber 1917.jpg
Роден 1 декември 1893 г.
Починал 22 май 1939 г. (45 г.)
Професия поет, драматург, революционер
Националност Флаг на Германия Германия
Направление експресионизъм
Политика
Убеждения антифашизъм, пацифист
Баварска съветска република ръководител
Ернст Толер в Общомедия

Ернст Толер (на немски: Ernst Toller) е немски политически деец от еврейски произход с революционни възгледи. Поет, драматург, революционер, антифашист, оглавил Баварската съветска република, той е една от най-ярките фигури на експресионизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от полско еврейско семейство на търговци. Избухването на Първата световна война го заварва във Франция, където учи в Гренобълския университет. Заема антивоенни (пацифистки) позиции по време на войната, за което е обвинен в предателство и изпратен във военен затвор, като за малко се лекува в психиатрична клиника.

След излизането си от затвора през 1918 заминава за Мюнхен където осъществява връзка с Курт Айснер за организирането на работническо-войнишките бунтове по време на т.нар. Ноемврийската революция. След убийството на Айснер, въпреки 24-годишната си възраст, заедно с поета-философ Ерих Мюзам, анархиста Густав Ландауер и руския поданик Евгений Левин обявява създаването на Баварска съветска република. По това време в Берлин е разбито Спартакисткото въстание ръководено от Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Ръководителите на въстанието са разстреляни, а Берлин не признава съветската република и изпраща войски в Бавария. След тежки и кръвопролитни боеве в рамките на месец въстанието е потушено, и Ернст Толер предвид безнадеждното положение на въстаниците предлага встъпването в преговори с правителството за капитулация, но предвид отказа на въстаниците от такава стъпка той отстъпва командването и встъпва в редиците на червеноармейците като обикновен войник на Червената армия.

След потушаването на въстанието се укрива, за което помага приятелят му Райнер Мария Рилке, но е открит и изпратен за 5 години в затвора.

През 1925 г. излиза на свобода, но не остава доволен от Ваймарска Германия. През 1926 и 1934 посещава Съветския съюз, а през 1930 осъществява пътуване и до Америка, Индия, Палестина. Очарован от съветския строй той посещава на страната на победилия социализъм и бъдещ комунизъм книгата си "Отвътре и отвън".

След пожара в Райхстага берлинският му апартамент е обискиран от Гестапо, но Толер предвидливо е заминал предварително за Швейцария; въпреки това в ръцете на тайната полиция попада личният му архив. От Швейцария през Франция се прехвърля в Съединените щати, където продължава антифашистките си творчески изяви, включително пишейки сценарии за «Метро Голдуин Майер». Подкрепя републиканците в гражданската война в Испания, като се опитва да спечели за каузата им конгресмени и президента Франклин Рузвелт.

Постепенно изпада в депресия, тъй като братът и сестрата на Толер попадат в концентрационен лагер в Германия, а Франко триумфира в Испания, поради и което решава да се обеси в хотелската си стая в "Мейфлауър" в Ню Йорк.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Толлер, Эрнст“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.