Ернст Фройд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ернст Лудвиг Фройд (на немски: Ernst Ludwig Freud) (6 април 1892 във Виена – 7 април 1970 в Лондон) е немско-американски архитект и най-младия син на австрийският психоаналитик Зигмунд Фройд и жена му Марта Бърнейз.

Ернст Фройд установява своята практика в Берлин през 1920 г., където голяма част от клиентите му са лекари. По-голямата част от комисионните му отива за къщи и консултиращи стаи и той работи в стил Ар деко, но от 1930 г. започва да работи в модерен стил, показвай влияние от Мийс ван дер Рохе. Примери за това са цигарената фабрика в Берлин и къща и стая за консултации на д-р. Франк в Потсдам.

През 1938 г. баща му Зигмунд и по-младата му сестра Ана Фройд го взимат в Лондон и се местят в къща в Хамстед, която Ернст премоделира и дори създава остъклена стая-градина. Къщата днес е превърната в Музей на Фройд.

Ернст Лудвиг Фройд има три деца: Щефан Габриел Фройд, политикът и тв говорител Клемент Фройд и художникът Луциян Фройд.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "[Ernst Ludwig's son Clement] Freud says he has omitted everything but the most 'uncontroversial happenings' from the text, and this is mostly true. But there are a few moments when indignation or irritation surge to the surface. In conversation, he is prepared to go further. In the book, for instance, he fudges his parents' non-appearance at his 1950 church wedding to actress Jill Raymond (who now runs two theatre companies in Suffolk). My interpretation had been that they had not been invited. But he corrects me on this. They were asked but chose, as atheists, not to attend." Harriet Lane, 'Interview: The Freud who hates therapy: Sir Clement Freud', The Observer, 14 October 2001, Review Pages, Pg. 3.

Външни препратки[редактиране | edit source]