Ернст Яндъл

Ернст Яндъл Ernst Jandl
	австрийски поет, драматург и преводач
Роден	1 август 1925 г. Виена, Първа австрийска република
Починал	9 юни 2000 г. (74 г.) Виена, Австрия
Погребан	Виена, Австрия
Националност	Австрия
Учил във	Виенски университет
Литература
Жанрове	поезия
Течение	конкретна поезия
Повлиян	Е. Е. Къмингс, Жак Превер
Семейство
Съпруга	Розвита Бирти
Партньор	Фридерике Майрьокер
Подпис
Уебсайт	www.ernstjandl.com Страница в IMDb
	Ернст Яндъл в Общомедия

Ернст Яндъл ^[1] (на немски: Ernst Jandl) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стайн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндъл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Яндъл и Фридерике Майрьокер, публично четене във Виена, 1974 г.

Още в 1952 г. Ернст Яндъл публикува първите си стихове в списание „Нойе веге“, а след няколко години излиза и първата му стихосбирка „Други очи“ (1956). Най-известната книга на поета „Звук и Луизе“ ^[2] е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндъл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от „Кабаре Волтер“, стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му „Изкуственото дърво“ (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката „Задържан“ (1973). Сборникът „Префасониране на фуражката“ (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката „Жълтото куче“ (1980).

В последното десетилетие от живота си Яндъл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си „Идилии“ (1989) и „Станци“ (1992). До късната си стихосбирка „Петер и кравата“ (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите „Поетически творби“ в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен „Из действителния живот“ (1999).

Ернст Яндъл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време.