Ерофей Хабаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметникът на Е. П. Хабаров в Хабаровск

Ерофей Павлович Хабаров (ок. 1610 - 1671) е руски пътешественик.

Роден е в село Дмитриево, днешна Вологодска област, Русия.

През 1625 г. осъществява плаване от Тоболск до търговския център Мангазея в долното течение на река Таз.

През 1628 г., заедно с по-малкия си брат отново плава до Мангазея, а на следващата година е отправен от местния войвода към река Хета, в източната част на п-ов Таймир.

През 1632 г. братята се прехвърлят на река Лена и започват търговия с ценни животински кожи, а през 1637 г. му е позволено да закупи земя, на която започва да добива сол. Скоро обаче Хабаров се скарва с местния войвода Пьотър Головин и е изпратен в затвора. От там подава молба за помилване, която в края на 1645 г. е уважена, но полагащите му се 500 рубли, които трябва да му бъдат върнати поради незаконното му задържане, така и не получава.

През март 1649 г. новият якутски войвода Дмитрий Андреевич Францбеков организира голяма група якутски казаци за достигане до река Амур, като начело на отряда е назначен Хабаров. Войводата отпуска на Хабаров в кредит военно снаряжение и оръжие (вкл. няколко оръдия), селскостопански инвентар, няколко плавателни съда и пари с много голяма лихва. С отпуснатите средства Хабаров набира отряд от около 70 души. През есента на 1649 г. тръгва от Якутск на юг пор. Лена, изкачва се по р. Ольокма (десен приток на Лена) и по нейния приток р. Тунгир. През зимата на 1649-1650 г. преминава през планината Олекмински Становик и през февруари 1650 г. се установява на зимуване в долината на р. Урка (ляв приток на Амур). Там оставя известна част от хората си и на 26 май 1650 г. се връща в Якутск, като донася със себе чертеж на Даурската земя и започва да набира доброволци за поход в Даурия. Успява да събере 110 човека. Войводата Францбеков му дава още 27 души и 3 оръдия и през есента на 1650 г. се завръща в зимовището на р. Урка.

В изоставената руска крепост Албазин през зимата на 1650-1651 г. Хабаров построява неголяма флотилия, с която през юни 1651 г. започва спускане по Амур. По време на плаването руснаците водят няколко сражения с даурите, в които излизат победители и през август 1651 г. достига до устието на р. Зея. След като завзема тамошната даурска крепост и налага данък във вид на ценни животински кожи на местните племена, флотилията на Хабаров продължава надолу по течението на Амур. В края на септември руският отряд достига до селищата на нанайците, някъде около устието на река Усури, и остава там на 3-то зимуване. През март 1652 г. руснаците разбиват голям (около 1000 човека) манджурски отряд, който се опитва с щурм да превземе построената от тях крепост. Хабаров разбира, че с малките сили, с които разполага, не ще успее да задържи тези земи, и след размразяването на реката започва обратно плаване нагоре по нея. Там по течението среща руски подкрепления и с тях отново се спуска надолу по реката, като провежда 4-то зимуване около устието на р. Сунгари.

През пролетта на 1653 г. руските казаци се завръщат в устието на Зея, а през лятото плават нагоре и надолу по Амур, като събират данък от местните племена. През август 1653 г. от Москва пристига царски вестоносец, който донася награди за Хабаров и неговите спътници, но го отстранява от ръководството на отряда и го повежда към столицата.

По време на 4-годишното си пребиваване в Даурия Хабаров успява къде с мирни средства, къде с оръжие да въвежда местните народи даури, дючери, нанайци, нивхи, буряти, тунгуси и др. в руско поданство. Събира ясак (данък) от тях под формата на ценни животински кожи и го изпраща в хазната. Строи укрепления, сее ръж и овес, развъжда добитък и развива риболовството. Търси полезни изкопаеми и воюва с китайските манджурски войски.

След пристигането си в Москва, Хабаров дава отчет пред царя за своето пътуване, помилван е, личното му имущество му е върнато и е зачислен на държавна служба, но не му разрешават да се върне на Амур. Връща се на р. Лена в селището Киренга и се заема със селско стопанство – сее жито, отглежда животни, построява мелница и кожарска работилница. Построява църква в Киренгския манастир и малко преди смъртта си завещава на манастира всичките си имоти. По непотвърдени данни от архивите на манастира умира на 9 февруари 1671 г.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 511-513. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 300-303. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2