Направо към съдържанието

Ер (група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ер
Air
Информация
ОтИл дьо Франс, Франция
Стилелектронна музика, даунтемпо, спейс рок
Активностот 1995 г.
Уебсайтwww.airfrenchband.com
Ер в Общомедия

„Ер“ (на френски: Air, „Въздух“) е френска музикална група от Версай, създадена през 1995 г. от Жан-Беноа Дюнкел и Никола Годен. Групата е сред водещите представители на движението French touch – вълна от френска електронна музика, добила международна популярност през 90-те години. Звученето на Ер се характеризира с комбинация от електронна музика, попмузика и психеделичен рок, оформящо уникален стил с космически мелодии, китарни рифове, електронни текстури и вокодирани гласове.

През 1998 г. Ер издават дебютния си албум Moon Safari, който се превръща в един от най-успешните албуми на годината, особено благодарение на хитовия сингъл „Sexy Boy“. Албумът утвърждава групата на международната сцена, с особено силно присъствие във Великобритания и Съединените щати.

През 2000 г. групата композира саундтрака за филма „Обречени да умрат“ на София Копола, което допълнително засилва популярността ѝ

Въпреки сдържаното си публично поведение, Дюнкел и Годен активно участват в концертни турнета, известни с алтернативните си версии и живи реинтерпретации на студийните си композиции.

Ер си сътрудничи с редица известни музиканти, сред които: Бек, Шарлот Генсбур, Джарвис Кокър („Пълп“), Нийл Ханън („Дивайн Комеди“) и Найджъл Годрич, наред с други.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Сформиране

[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Беноа Дюнкел израства, слушайки класическа и електронна музика, като сред ранните му вдъхновения са Крафтверк, Брайън Ино и немската група Клъстър. По-късно се насочва към това, което сам нарича „тъмна английска скала“, с предпочитания към Сиукси енд дъ Баншис и Джой Дивижън. Сред любимите му изпълнители са още Дейвид Боуи, Иги Поп, Лу Рийд,[1][2] Сред любимите му изпълнители са Морис Равел за класическа музика, Франсоа дьо Рубе за филмова музика и Сикуски енд дъ Баншис за поп[3].

Дюнкел и Никола Годен споделят интерес към музиката на Мишел Льогран, Филип Глас и Грейс Джоунс[4]. Годен е повлиян от поп музиката на Бийтълс през детството си и Слай енд дъ Фемили Стоун през юношеството.[5]

Историята на Ер започва през 1980-те години в гимназията „Жул-Фери“ във Версай, където учат бъдещите основатели на групата – Жан-Беноа Дюнкел и Никола Годен. Заедно с Алекс Гофер, Ксавие Жамо и Жан дьо Рейдейе, те сформират краткотрайна ученическа група на име Orange, която не оставя трайна следа, но поставя основите на бъдещото им сътрудничество.[6]

След завършване на гимназията, Никола Годен започва да следва архитектура, което временно го отдалечава от музиката. През 1995 г., докато работи върху албум на приятеля си Тери Моаз, който е свързан с лейбъла Source (подлейбъл на Върджин Рекърдс), Годен е насърчен да пише музика.[7] Така се ражда инструменталното парче „Modulor“ – почит към архитекта Льо Корбюзие – което той представя под псевдонима Ер. Композицията е включена в компилацията Source Lab и получава положителен отзвук, включително издание от английския лейбъл Mo' Wax.

Жан-Беноа Дюнкел следва учи математика и преподава физически науки[8], но продължава активно да се занимава с музика. Той свири в група Dynamo и работи като пианист в бар в Латинския квартал на Париж.,[7]

След относителния успех на композицията „Modulor“, Никола Годен, който не желае да продължи сам, кани Жан-Беноа Дюнкел да се присъедини към проекта. Двамата започват работа по серия от композиции, които първоначално излизат като самостоятелни сингли, а по-късно са обединени в миниалбума Premiers Symptômes (1997). Сред тях се открояват „Casanova 70“ и „J’ai dormi sous l’eau“ – ранни класики, които предвещават характерния стил на Ер: поп влияния от 60-те години, кинематографична атмосфера, мания по синтезатора Moog и акорди, изградени около една и съща басова нота.

В този период групата започва да се утвърждава чрез поредица от ремикси, създадени за изпълнители като Нене Чери, Депеш Мод и Ollano (група на Марк Колен).

Противно на разпространена градска легенда, името Air („Въздух“) не е акроним на „Любов, въображение, мечта“, а е избрано заради „въздушното“ звучене на музиката им – леко, ефирно и пространствено, отразяващо естетиката на проекта.[9]

Дебютен албум Moon Safari (1998) и албум 10 000 Hz Legend (2001)

[редактиране | редактиране на кода]

За записите на дебютния си албум Moon Safari, Никола Годен и Жан-Беноа Дюнкел подписват с парижкия лейбъл Source и решават да инвестират в порутено старо студио близо до голф игрището Сен Ном ла Бретеш – място, което носи носталгични спомени от тяхната младост. Тази емоционална връзка с пространството се отразява в интимната и мечтателна атмосфера на албума.

След като композират десетте парчета, дуото кани звуковия инженер Стефан „Алф“ Бриат за миксирането – първо в студио Plus XXX, а след това в студио Gang. Струнните аранжименти са записани с британския композитор Дейвид Уитакър (работил с Франсоаз Арди и Серж Генсбур)[10], в студио №2 „Аби Роуд“ в Лондон.

За визуалната идентичност на Moon Safari, Air се обръщат към нюйоркския графичен дизайнер Майк Милс, който създава цялостна естетика – от музикални видеоклипове и обложки на грамофонни плочи до уебсайтове и стикери. Визуалната вселена на албума е вдъхновена от ситуационистки комикси и американската поп култура, допълвайки звуковата му кинематографичност.

Албумът излиза в началото на 1998 г. и бързо постига международен успех, особено благодарение на хитовия сингъл „Sexy Boy“. Групата е поканена да изпълни песента в телевизионното предаване Nulle part ailleurs, което допринася за популярността ѝ във Франция.

Moon Safari се отличава с артистичен подход, който не следва комерсиалните формули – половината от композициите са инструментални, а вокалите в „All I Need“ и „You Make It Easy“ са изпълнени от американската певица Бет Хирш, която по това време работи като au pair в Монмартър. Вместо акустични барабани Ер използват барабанни машини, стремейки се към „безвременно“ звучене. Включени са и вокодери – техника, популяризирана от Крафтверк, но използвана по-деликатно и краткотрайно.

След издаването на Moon Safari, Ер организират международно турне, като се обграждат с американски музиканти: Джъстин Мелдал-Джонсен (бас), Брайън Кехю и Роджър Манинг Jr. (клавишни), и Брайън Райцел (барабани). Турнето започва на 11 октомври 1998 г. в Сиатъл и завършва в Европа с концерт в La Cigale, Париж, на 7 ноември.

Френското дуо бързо придобива популярност на американска територия, особено в Ню Йорк и Лос Анджелис. Ник Харкорт – музикален директор на калифорнийското радио KCRW – ги кани за радио концерт на живо, съчетан с интервю.

На 20 февруари 1999 г. Ер получават наградата Victoire de la Musique за техно/денс албум на годината за Moon Safari, което утвърждава статута им на водещи представители на френската електронна сцена.

Успехът на албума води до преиздаване на миниалбума Premiers Symptômes през 1999 г., допълнен с две редки бонус композиции, които разширяват представата за ранното звучене на Ер.

През 1999 г. режисьорката София Копола свързва с Ер с намерението да използва целия албум Moon Safari като саундтрак за дебютния си игрален филм „Обречени да умрат“.[11] Вместо това Жан-Беноа Дюнкел и Никола Годен ѝ предлагат да композират оригинална музика специално за филма.[6]

Записите се провеждат в същото студио, използвано за Moon Safari, с участието на барабаниста Брайън Ретцел, когото Копола назначава за музикален директор на проекта. След завършването на основната музика, продукцията моли Ер да създадат песен за финалните надписи. За целта, в рамките на един уикенд, дуото кани Томас Марс (от групата Phoenix), който под псевдонима Gordon Tracks пише текста, свири на барабани и изпълнява вокалите. Саксофонните мелодии са изсвирени от Уго Феран.

Песента става сингъл и получава видеоклип, заснет от самата Копола, в който Ер и Томас Марс се появяват като учители на училищен бал – сцена от самия филм. Саундтракът получава положителни отзиви и през 2001 г. печели наградата Victoire de la Musique за „филмов албум с оригинална музика“.

Сътрудничеството между Ер и София Копола продължава и в следващите ѝ филми. В „Изгубени в превода“ (2003) е включена неиздавана дотогава композиция на Ер – „Alone in Kyoto“, а в „Мария-Антоанета“ звучи инструменталната версия на „Il Secondo Giorno“, създадена в сътрудничество с италианския писател Алесандро Барико.

През 2001 г. Ер издават третия си студиен албум – 10 000 Hz Legend, който бележи значителна промяна в звученето и артистичната посока на дуото. За разлика от гладкия, мелодичен и носталгичен стил на Moon Safari, този албум се отличава с по-градски, електронен и експериментален подход.

Записите се провеждат в ново студио в 6-ти район на Париж, като част от стремежа на групата да придаде по-сурова и урбанистична атмосфера на музиката. Air обновяват техническото си оборудване и композират албума като съзнателна реакция на предишната си работа – принцип, който следват при всеки нов проект.

10 000 Hz Legend включва сътрудничества с американския изпълнител Бек, който участва в песните „The Vagabond“ и „Don't Be Light“, както и с японската авангардна група Buffalo Daughter в композицията „Sex Born Poison“. В албума се включва и Джейсън Фокнър – фигура от калифорнийската поп сцена, с когото Ер се запознават по време на предишното си турне.

Макар да е най-експерименталният албум в дискографията на Air, 10 000 Hz Legend постига по-умерен търговски успех в сравнение с Moon Safari и The Virgin Suicides. Въпреки това, той затвърждава репутацията на дуото като иновативни и непредсказуеми артисти, които не се страхуват да изследват нови територии в електронната музика.

2004-2005: албуми Talkie Walkie, Pocket Symphony и Love 2

[редактиране | редактиране на кода]
Жан-Беноа Дюнкел през 2007 г.
Никола Годен през 2007 г.

В началото на 2004 г. Ер издават четвъртия си студиен албум – Talkie Walkie, който бележи завръщане към по-класически поп структури след експерименталния характер на 10 000 Hz Legend. Албумът е по-малко сложен в композиционно отношение и се отличава с по-интимен и мелодичен звук.

Продуцентът Найджъл Годрич (известен с работата си с Рейдиохед) убеждава дуото да използва естествените си гласове и да изостави вокодера – техника, която преди това е била характерна за звученето на Ер. За разлика от предишни проекти, в Talkie Walkie няма външни сътрудници при композирането на песните, което подчертава личния и самостоятелен характер на албума.

Името на албума носи специфична френска конотация – „Talkie Walkie“ е термин, използван във френския език за преносимо радио, докато в повечето други езици се използва формата „Walkie Talkie“. Това езиково обръщане отразява френската идентичност на проекта.

През 2005 г. френският министър на културата връчва на Никола Годен и Жан-Беноа Дюнкел отличителните знаци на Ордена за изкуство и литература[12] – едно от най-високите културни отличия във Франция. Това институционално признание утвърждава Ер като водещ представител на движението French touch и като значими фигури в съвременната френска музика.[13]

През март 2007 г. Ер издават своя четвърти студиен албум – Pocket Symphony, който бележи нова посока в звученето на дуото, повлияна от японската музикална традиция. За целта Никола Годен се обучава да свири на традиционните японски инструменти кото и шамисен под ръководството на майстор, живеещ в Париж, който по-късно се появява в музикалния видеоклип към песента „Once Upon a Time“.

Албумът включва вокални участия на Нийл Ханън (The Divine Comedy) и Джарвис Кокър (Pulp), които допринасят за неговата кинематографична и елегантна атмосфера. Pocket Symphony се отличава с минималистичен подход, деликатни аранжименти и изразена меланхолия, като продължава линията на естетическо изследване, характерна за Ер.

В края на 2007 г. дуото получава ключовете от собственото си звукозаписно студио – Atlas Studio, разположено в 19-ти район на Париж. За изграждането му те наемат опитния акустик Кристиан Малкърт, с цел да създадат пространство, отговарящо на техните технически и артистични нужди. Именно в Atlas Studio Ер записват своя пети студиен албум – Love 2, с участието на барабаниста Джоуи Уоронкър. За миксирането се завръщат към Стефан „Алф“ Бриат, с когото са работили по Moon Safari. Албумът излиза на 6 октомври 2009 г. и бележи нов етап в сценичното присъствие на групата – те започват да се изявяват като трио, заедно с барабаниста Алекс Томас. От 2007 г. звуковият инженер Луис Арлет също се присъединява към екипа на Ер, допринасяйки за техническата консистентност на записите.

2012-2016: Саундтрак Le Voyage dans la Lune и албуми Music for Museum и Twentyyears

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 февруари 2012 г. Ер издават саундтрака Le Voyage dans la Lune – кратък 31-минутен албум, вдъхновен от музиката, създадена за реставрираната цветна версия на класическия филм „Пътешествие до луната“ на Жорж Мелиес[14]. Проектът е реализиран по поръчка на Lobster Films и е представен на Фестивала в Кан през 2011 г. Албумът получава положителни отзиви и е отличен със Златна плоча на И Ем Ай.

През юни 2014 г. Ер издават албума Music for Museum, записан по поръчка на Художествения музей на Лил като част от инициативата Open Museum. Проектът представлява звукова инсталация, създадена специално за пространството на музея, и демонстрира способността на дуото да адаптира музиката си към контекст извън традиционната сцена.

През юни 2016 г., по повод 20-годишнината от създаването на групата, Ер започват юбилейно турне, включващо три концерта във Франция. По този повод, на 10 юни същата година, излиза двойният албум Twentyyears – компилация с най-добрите и най-емблематични композиции от дискографията на дуото, обхващаща периода от Premiers Symptômes до Le Voyage dans la Lune.

През юни 2016 г., по повод 20-годишнината от създаването на групата, Air започват юбилейно турне, включващо три концерта във Франция.[15] По този повод, на 10 юни същата година, излиза двойният албум Twentyyears – компилация с най-добрите и най-емблематични композиции от дискографията на дуото, обхващаща периода от Premiers Symptômes до Le Voyage dans la Lune.

Сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Ер са добре познати в света на френската електронна музика и през годините си сътрудничат с редица артисти от сцената на French touch. Сред тях са Етиен дьо Креси и Алекс Гофер – ключови фигури в развитието на жанра.

Двамата членове на Ер поддържат близки отношения и с други изпълнители, включително рапъра Фузати, за когото продуцират инструментала на парчето „Sous le signe du V“ – композиция, която отдава почит на родния им град Версай. В същото парче Фузати намигва към дуото с лиричен цитат: „Затворени в стаята си, Жан-Беноа и Никола слушат Пинк Флойд, докато мечтаят да създадат група, за да могат да живеят от своята музика.“[16]

След като ги вижда на концерт в Милано, италианският писател Алесандро Барико предлага сътрудничество, изпращайки им текстове, които Ер адаптират към музика. През ноември 2002 г. те представят съвместното си творение чрез театрална постановка в Театър „Виале“ в Рим, а през 2003 г. издават албума City Reading, миксиран от Найджъл Годрич.

През 2006 г. Ер участват в създаването на албума 5:55 на Шарлот Генсбур, като допринасят за неговата изтънчена и кинематографична атмосфера.

През 2015 г. дуото се включва в проекта Electronica 1: The Time Machine на Жан-Мишел Жар, като съвместно композират парчето „Close Your Eyes“ – среща между две поколения френска електронна музика.

Звучене

[редактиране | редактиране на кода]

От самото начало на своята кариера Ер използват ретро синтезатори,[17] като често в интервюта подчертават страстта си към аналоговите инструменти и тяхната роля в изграждането на характерното звучене на проекта. Дуото се определя преди всичко като музиканти, които съчетават акустични и синтезирани елементи, както и аналогови и цифрови технологии.

Звуковата идентичност на Ер преминава през неизменно ядро от инструменти, сред които: бас китара, струнен ансабъл Solina, електрическо пиано Rhodes и аналогов синтезатор Korg MS-20.

Групата използва следните семпли в своите песни:

  • Remember: Бийч Бойс - Do It Again
  • La Femme d'argent: Кен - Future Days, Едуин Стар - Runnin
  • Modular Mix: Джеймс Браун - I Got Ants In My Pants, Скот-Херон - We Almost Lost Detroit
  • Brakes On: Одета - Hit or Miss
  • Dirty Trip: Brian Auger's Oblivion Express - Dawn of Another Day
  • Don't Be Light: Жан-Пиер Десерф - Arabian Era

Членове

[редактиране | редактиране на кода]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Ер

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Twentyears (2016)

Албуми с ремикси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Everybody Hertz (2002)

Сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1997: Premiers Symptômes. Включва парчета от трите предишни сингъла (преиздание с „Brakes On Mix“ и „California“ излиза през 1999 г.).
  • 1998: Sexy Boy. Съдържа п3сента Jeanne, изпята от Франсоа Харди.
  • 2010: So Light Is Her Footfall

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]

1998

  • Sexy Boy
  • Kelly Watch the Stars
  • All I Need

1999

  • Le Soleil est près de moi
  • Eating Sleeping Waiting And Playing

2000

  • The Virgin Suicides
  • Playground Love

2001

  • Radio #1
  • How Does It Make You Feel
  • Don't Be Light

2002

  • Sexy Boy
  • Kelly Watch the Stars
  • All I Need
  • Le Soleil est près de moi
  • Playground Love
  • Radio #1
  • How Does It Make You Feel

2004

  • Electronic Performers
  • Talisman
  • Don't Be Light
  • People in the City
  • La Femme d'argent
  • Cherry Blossom Girl
  • Surfing On a Rocket
  • Alpha Beta Gaga

2007

  • Once Upon a Time
  • Mer du Japon

2009

  • Sing Sang Sung
  • So Light Is Her Footfall

2012

  • Parade
  • Seven Stars

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Brinn, David. A breath of Fresh Air // Jerusalem Post. Посетен на 23 декември 2008. I grew up listening to all kinds of music, classical but also a lot of electronic music like Kraftwerk, then all the English dark rock like Joy Division, Siouxsie And The Banshees, and of course I was a big of David Bowie Iggy Pop and Lou Reed (на френски).
  2. ↑ Richard, Benoit. 5+5 = Jean-Benoît Dunckel [interview] // Ben. Посетен на 23 декември 2016. (на френски).
  3. ↑ Dufresne, Charles. Vous avez interviewé Air // Посетен на 23 декември 2010. (на френски).
  4. ↑ 6 Mix // Посетен на 11 март 2016. (на френски).
  5. ↑ Fitzmaurice, Larry. 5-10-15-20: Air // Посетен на 11 март 2016. (на френски).
  6. 1 2 Magic // Magic hors-série Air. mars 2007..
  7. 1 2 Magic // Magic (magazine) (18). janvier/février 1998. с. 46.
  8. ↑ CWS RADIO // Архивиран от оригинала на 9 март 2016. Посетен на 8 март 2016..
  9. ↑ Laura Fournier. Interview du groupe // Архивиран от оригинала на 9 април 2023. Посетен на 7 април 2023..
  10. ↑ {{Cite book|title=Les 1001 albums qu'il faut avoir écouté dans sa vie|url=|date=|publisher=[[Groupe Flammarion|isbn=|page=с. 857 et 836}}
  11. ↑ Jahn, Anne-Sophie. Playground Love : la BO de Air qui changea la vie de Sofia Coppola // Посетен на 6 юли 2022. (на френски)
  12. ↑ Discours de Renaud Donnedieu de Vabres // Посетен на 30 октомври 2015..
  13. ↑ Camion Blanc : Daft Punk Humains après tout. Camion Blanc, 2014. ISBN 2357795824. p. L'avènement de la french touch, et l'émergence de la techno en France. (на френски).
  14. ↑ Moritz Schmall. Stream Air from the Moon // Electronic Beats. Архивиран от оригинала на 9 март 2012. Посетен на 7 април 2023. (на английски).
  15. ↑ Air fête ses vingt ans sur les routes // Посетен на 8 юни 2016..
  16. ↑ Klub des Loosers -chronique // Посетен на 2 décembre 2116. (на френски)
  17. ↑ Nicolas Godin & Jean-Benoît Dunckel (AIR): Building Atlas Studio // Посетен на 30 октомври 2015. (на английски).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Air (groupe) в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ер_(група)&oldid=12995287“.