Есекс (кралство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Есекс.

Кралство на Източните сакси
Ēast Seaxna Rīce
— Независима държава —
527 – 825
      
Герб
Герб
Есекс на картата на Британия
Есекс на картата на Британия
КонтинентЕвропа
СтолицаЛондон
Официален езиклатински, англосаксонски
РелигияАнглосаксонско езичество
Християнство
Форма на управлениеПлеменна монархия
ИсторияРанно Средновековие
ВалутаСкеат
Предшественик
Брити Брити
Наследник
Уесекс
Днес част от Великобритания
Кралство на Източните сакси в Общомедия

Кралството на източните сакси (на староанглийски: Ēast Seaxna Rīce; на латински: Regnum Orientalium Saxonum) или Kралство Есекс е една от основните ранносредновековни монархии на англо-саксонската Хептархия.[1] Основана през VI век, тя покрива по-късните графства Есекс, Хартфордшър, Мидълсекс и Кент. Нерядко кралството е подчинявано от съседите си, което в крайна сметка е и причина за изчезването му в пределите на владенията на Егбърт Уесекски.

Исторически Есекс

История[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелства[редактиране | редактиране на кода]

Според историческия извор Tribal Hidage Есекс съответства на 7000 хайда (1 хайд=ок. 120 акра). Кралството граничи на север с Източна Англия, на юг през Темза с Кентуеър, на изток се простира Северно море, а западно се намира Мерсия. В територията на източните сакси попадат античните римски средища Колчестър и Лондон [2], [3]. Липсват достатъчно други достоверни източници за ранното кралство[4], като няма и негова версия на Anglo-Saxon Chronicle.[5] Есекс се счита от историците за незначително[6] и политически зависимо кралство.[7]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата саксите се заселват по тези територии в ранния V век [8] след като краля на бритите Вортигерн им отстъпва триновантската земя.[9]

Кралството расте за сметка на съседни племенни общини[10] като:

Монархия[редактиране | редактиране на кода]

Според някои историци[16] Есекс е управляван от династия, която съвсем в духа на времето си се причислява към наследниците на Водан и Секснет. Счита се, че генеалогията на кралете на Есекс е написана по-късно – през IX век в Уесекс[17]. Прави впечатление, че кралството няколко пъти е управлявано едновременно от няколко крале[2]. За първи крал се сочи Есквин, но за основател на есекската династия се смята Следа.[18] Първите примери на монетосечене в Есекс показват, че в началото кралството е независимо.[19] Гробницата на есекския крал Себ (664 – 683) е запазена в Старата Сейнт Пол до Големия пожар в Лондон, при който е унищожена безследно.

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Англо-саксонска хроника

Беда Достопочтени пише за Есекс, когато анотира пристигането на първия християнски епископ на Лондон Мелитус през 604. Тогава кралството е под властта на Етелберт, крал на Кентуеър и вуйчо на новопокръстения Зеберт Есекски. Тогава са поставени и основите на катедралата Свети Павел.[20][21] Със смъртта на Зеберт източните сакси се връщат към езичеството, Мелитус е прогонен, а Есекс отново става независимо кралство.[11]

Зигеберт II Добрия връща християнството в Есекс с мисията на Свети Кед и новопостроените манастири Тилабург (дн. Тилбъри) and Итанчестър (Брадуел). През 2003 е открито богато погребение на християнин в този район, като не се изключва това да са останките на Зигеберт Добрия.[22] Езичеството се възражда като основна религия през 660 с възкачването на Свитхелм. Въпреки покръстването му неговата ранна смърт и избухналата чумна епидемия отблъскват хората от християнството. От тази слабост се възползва Вулфхер, крал на Мерсия, който покорява Есекс[23] и изпраща Яруман, епископ наЛичфийлд за да покръсти отново източните сакси.[24] В следващите години клирици като Вин (666)[25] и Еркенвалд (675)[25] успяват да укрепят духовната власт на лондонския епископ над Есекс, която се запазва до 1845.[26]

Късна история и край[редактиране | редактиране на кода]

Егберт Уесекски

Есекс показва силна връзка с Кентуеър отвъд Темза, подпечатана с кралски бракове като този на След и Рикула, сестра на Етелберт Кентски.[27] Към VIII век територията на Есекс намалява под ударите на Мерсия[28], а останалата част е политически зависима от западния съсед. След като кралят на Мерсия Беорнвулф е победен през 825, Зигеред, последния крал на Есекс отстъпва кралството си на владетеля на Уесекс крал Егбърт.[29]

В следващите векове Есекс на няколко пъти нетрайно възстановява независимостта си. Първо Мерсия подкрепя кралски претендент за трона на източните сакси през 825.[30] По-късно, през IX век възниква временно кралство, включващо част от Есекс.[30] А между 878 и 886 територията попада под властта на Дейнлоо като кралство Източна Англия. След отвоюването му от Едуард Стари последният е представляван от старши наместник (елдорман) и Есекс става графство.[31]

Крале на Есекс[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът се счита за неточен от някои автори.

Период Владетел Tитул Бележки
527 до 587 Есквин ÆSCVVINE CENFVSING ESTSEAXNA CYNING

ÆSCVVINE REX SAXONVM ORIENTALIVM

587 до 604 Следа SLEDDA ÆSCVVINING ESTSEAXNA CYNING

SLEDDA REX SAXONVM ORIENTALIVM

604 до 616/7 Зеберт SÆBRYHT SLEDDING ESTSEAXNA CYNING

SÆBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM

616/7 до 617 Зексред SEXRED SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING

SEXRED REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Зевард; убит в битка със западните сакси
616/7 до 617 Зевард SÆVVARD SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING

SÆVVARD REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Sexred; убит в битка със западните сакси
617 до 653 Зигеберт Малкия SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING

SIGEBRYHT PARVVS REX SAXONVM ORIENTALIVM

653 до 660 Зигеберт II Добрия SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING

SIGEBRYHT SANCTVS REX SAXONVM ORIENTALIVM

Свети Зигеберт
660 до 664 Свитхелм SVVIÞELM ESTSEAXNA CYNING

SVVIÞELM REX SAXONVM ORIENTALIVM

664 до 683 Зигхер SIGHERE SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING

SIGHERE REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно със Себ
664 до 694 Себ SEBBI ESTSEAXNA CYNING

SEBBI REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Зигхер; абдикирал в полза на Зигехерд
694 до 709 Зигехерд SIGEHEARD SEBBING ESTSEAXNA CYNING

SIGEHEARD REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Свефред[32]
695 до 709 Свефред

(Swaebheard)

SVVÆFRED SIGEHEARDING ESTSEAXNA CYNING

SVVÆFRED REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Зигехерд[32]
709 Офа OFFA SIGEHERING ESTSEAXNA CYNING

OFFA REX SAXONVM ORIENTALIVM

Абдикирал
709 до 746 Зелред

(Swebert)

SÆLRED SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING

SÆLRED REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Свефберт
715 до 738 Свефберт SVVÆFBRYHT ESTSEAXNA CYNING

SVVÆFBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM

Съвместно с Зелред
746 до 758 Свитред SVVIÞRED SIGEMVNDING ESTSEAXNA CYNING

SVVIÞRED REX SAXONVM ORIENTALIVM

758 до 798 Зигерик SIGERIC ESTSEAXNA CYNING

SIGERIC REX SAXONVM ORIENTALIVM

Абдикирал
798 до 812 Зигеред SIGERED SIGERICING ESTSEAXNA CYNING

SIGERED REX SAXONVM ORIENTALIVM

812 до 825 SIGERED DVX SAXONVM ORIENTALIVM Подчинен крал на Мерсия
825 Подчинен на Уесекс

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Latin name was used, for instance, by William of Malmesbury.
  2. а б Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) pp47-52
  3. John Baker, Cultural Transition in the Chilterns and Essex Region (University of Hertfordshire Press, 2005)
  4. а б Rippon, Stephen, Essex c. 760 – 1066 (in Bedwin, O, The Archaeology of Essex: Proceedings of the Writtle Conference (Essex County Council, 1996)
  5. The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 26.
  6. H Hamerow, Excavations at Mucking, Volume 2: The Anglo-Saxon Settlement (English Heritage Archaeological Report 21, 1993)
  7. Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 31 – 36.
  8. Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 14.
  9. Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 46.
  10. а б Andrew Reynolds, Later Anglo-Saxon England (Tempus, 2002, page 67) drawing on S Bassett (ed) The Origin of Anglo-Saxon Kingdoms (Leicester, 1989)
  11. а б Yorke, Barbara, Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England (1990)
  12. Pewsey & Brooks, East Saxon Heritage (Alan Sutton Publishing, 1993)
  13. Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) p54
  14. а б в Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 47.
  15. VCH, volume 5
  16. Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 1 – 36.
  17. Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 3.
  18. Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 16.
  19. Metcalf, DM. Anglo-Saxon Coins 1 // The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 63 – 64.
  20. Bede, book II, chapter 3
  21. Stenton, Anglo-Saxon England, p. 109.
  22. Blair, I. 2007.
  23. Kirby, The Earliest English Kings, p. 114.
  24. Bede, HE, III, 30, pp. 200 – 1.
  25. а б Fryde, et al.
  26. Essex archdeaconry through time // Архивиран от оригинала на 2012-04-03. Посетен на 2015-12-24.
  27. Rippon, Stephen. Essex c.700 – 1066 // The Archaeology of Essex, proceedings of the Writtle conference. с. 117.
  28. Brooke, Christopher Nugent Lawrence, Keir, Gillian. London, 800 – 1216: the shaping of a city. University of California Press, 1975. с. 18.
  29. The Anglo-Saxon Chronicles. Phoenix Press, 1996. с. 60.
  30. а б Cyril Hart The Danelaw (The Hambledon Press, 1992, chapter 3)
  31. Hart, Cyril. The Ealdordom of Essex // An Essex Tribute. Leopard's Head Press, 1987. с. 62.
  32. а б Handbook of British Chronology (CUP, 1996)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of Essex в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​