Ескейпизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Ескейпизъм (на английски: escapism от escape – бягам, избягвам) или още бягство от реалността, е избягването на неприятни, скучни, тежки, страшни или банални аспекти от ежедневния живот.[1] Може да се използва и като термин, с който се определят действия, които хората предприемат, за да облекчат натрапчивото си чувство за депресия или като цяло тъга.

Възгледи за ескейпизма[редактиране | редактиране на кода]

Цели индустрии процъфтяват около нарастващата тенденция хората да бягат от трудностите в ежедневието си, особено намирайки убежище в дигиталния свят.[2] Много дейности, които са нормална част от здравословното съществуване (хранене, сън, физически упражнения, сексуална активност) могат да се превърнат и в начини за бягство от реалността, когато се изведат до крайност или извън подходящия контекст. В резултат терминът „ескейпизъм“, често носи негативни конотации, намеквайки, че ескейпистите са нещастни хора, неспособни или нежелащи да се свържат осмислено със света и да предприемат съответни необходими действия, от които бягат.[3]

Въпреки това, много оспорват виждането, че ескейпизмът е изначално и изключително негативно явление. К. С. Луис е известен с хумористичната си забележка, че обичайните врагове на бягството от реалността са затворниците;[4] и той смята, че когато се прилага с мярка, ескейпизмът може да се действа „освежаващо“, както и да развие допълнително силата на въображението.[5] Подобно Дж. Р. Р. Толкин защитава ескейпизма във фентъзи литературата като творчески израз на реалността в един вторичен свят – този на въображението.[6] Тери Пратчет смята, че през 20-ти век се развива с времето по-положително виждане за ескейпистката литература.[7]

Психологически бягства[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунд Фройд смята част от ескейпистките фантазии като необходим елемент в живота на хората: „[T]е не могат да преживеят от слабото удовлетворение, което могат да извлекат от реалността. Ние просто не можем да минем без помощни конструкции, каза веднъж Теодор Фонтейн“.[8] Неговите последователи виждат в почивката и удовлетворяването на желанията (в малки дози) полезни средства за нагаждане към травматичната неудовлетвореност;[9] докато по-късни психолози са подчертали ролята на индиректните разсейващи фактори за справяне с нежеланите настроения като гняв и тъга“.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/escapism
  2. G. Kainer, Grace and the Great Controversy (2010) p. p. 35
  3. D. Baggett et al, C. S. Lewis as Philosopher (2009) p. 260
  4. G. Kainer, Grace and the Great Controversy (2010) p. 34
  5. D. Baggett et al, C. S. Lewis as Philosopher (2009) p. 260
  6. T. F. Nicolay, Tolkien and the Modernists (2014) p. 79 and p. 66
  7. Terry Pratchett & Stephen Briggs, The Discworld Companion (2012) p. 329
  8. Фройд, С., Въведение в психоанализата (PFL1) p. 419
  9. Ото Фенихел, Психоаналитична теория на неврозата (1946), p. 554
  10. D. Goleman, Emotional Intelligence (1996) p. 73
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Escapism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.