Есла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Есла
(на испански: Río Esla)
Esla55.JPG
Долното течение на река Есла
Relief Map of Spain.png
43.0844° с. ш. -5.2137° и. д.
41.4757° с. ш. -6.0569° и. д.
Течението на река Есла в Испания
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Дължина 285 km
Водосборен басейн 16 163 km²
Отток ок. 250 m³/s
Начало
Място Кантабрийски планини
Координати 43°05′03.84″ с. ш. 5°12′49.32″ з. д. / 43.0844° с. ш. 5.2137° з. д.
Надм. височина 1633 m
Устие
Място ДуероАтлантически океан
Координати 41°28′32.52″ с. ш. 6°03′24.84″ з. д. / 41.4757° с. ш. 6.0569° з. д.
Надм. височина 597 m
Есла в Общомедия

Есла (на испански: Río Esla е река в Северозападна Испания (автономна област Кастилия и Леон), десен приток на Дуеро. Дължина 285 km, площ на водосборния басейн 16 163 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Есла води началото си на 1491 m н.в., от северното подножие на масива Мамподре (2190 m), на южния склон на Кантабрийските планини, в североизточната част на провинция Леон, автономна област Кастилия и Леон. До град Градефес е типична планинска река с тясна и дълбока долина и бързо течение. След това навлиза в северозападната част на обширното Старокастилско плато като тук тече в южна посока в дълбоко всечена в платото долина, но с малка денивелация и спокойно течение. До изграждането на язовира „Рикобайо“ се е вливала отдясно в река Дуеро, на 597 m н.в., на 25 km западно от град Самора, а сега близо 70 km от долното ѝ течение е „удавено“ от водите на язовира и се влива в дългия и тесен Есласки залив на водохранилището.[1].

Водосборният басейн на Есла обхваща площ от 16 163 km², което представлява 16,61% от водосброния басейн на Дуеро. Речната мрежа е едностраннно развита, като по-дълги и по-пълноводни са десните притоци, независимо, че най-дълъг е левият ѝ приток Сеа. На югозапад, изток и югоизток водосборният басейн на Есла граничи с водосборните басейни на реките Сабор, Туа, Писуерга и Валдерадуей (десни притоци на Дуеро), а на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Миньо, Налан, Дева и други по-малки, вливащи се директно в Атлантическия океан.

Основни притоци:

  • леви – Сеа (163 km, 2005 km²);
  • десни – Порма (85 km, 1147 km²), Бернесга (83 km, 1092 km²), Рио Туерто (162 km, 4995 km²), Тера (140 km, 2412 km²), Алисте (72 km, 658 km²)[1].

Река Есла има предимно дъждовно подхранване и ясно изразено зимно и пролетно пълноводие (от ноември до май). Среден годишен отток в долното течение около 250 m³/sec[1].

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Река Есла има важно хидроенергийно и иригационно значение. Водите ѝ вливащи се в язовира „Рикабойо“ се използват за производство на електроенергия н мощната ВЕЦ „Рикабойо“. В средното и долното ѝ течение голяма част от водите ѝ се отклоняват по големия напоителен канал Есла за напояване на обширните земеделски земи в провинциите Леон и Самора.

Долината на Есла е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Градефес и Бенавенте[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]