Есмералда (балет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Есмералда.

Есмералда
La Esmeralda
Матилда Кшесинска в ролята на Есмералда, Мариински театър, 1898 г.
Матилда Кшесинска в ролята на Есмералда, Мариински театър, 1898 г.
Информация
Хореография Жул Перо
Композитор Цезар Пуни
Базиран наПарижката Света Богородица“ на Виктор Юго
Премиера 9 март 1844 г.
Театъра на Нейно Величество, Лондон
Есмералда в Общомедия

Есмералда (фр. La Esmeraldа) е класически балет в три действия и 5 картини, по хореография на Жул Перо и музика на Цезар Пуни. Либретото е вдъхновено от романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. [1]

Балетът е поставен за пръв път на сцената на Театъра на Нейно Величество в Лондон на 9 март 1844 г. В ролите са Карлота Гризи (Есмералда), Жул Перо (Гренгоар), Артур Сен-Леон (Феб), Аделаид Фраси (Фльор де Лис) и Антоан Луи Кулон (Квазимодо).[1]

Балетът е поставян на множество сцени, след които Ла Скала (с Фани Елслер), Мариинският театър в Санкт Петербург (1849, хор. Мариус Петипа) и Болшой театър в Москва (1850 г.). Днес се поставя в неговата цялост само в Русия, Източна Европа и Ню Джързи, САЩ, (постановка на Ню Джързи Балет от 2004 г.[2]) Повечето западноевропейски балетни трупи играят само па-дьо-дьо и pas-de-six. Често се поставя и па-дьо-дьо на Диана и Актеон, което погрешно се счита за добавка на Петипа.[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Матилда Кшесинска в ролята на Есмералда, Санкт Петербург, 1898 г.

Поетът Пиер Гренгоар попада в парижкия „Двор на чудесата“ - приют на скитници и крадци. Красивата циганка Есмералда му помага да се спаси, като обещава да му стане съпруга. Есмералда, обаче, е и обект на чувствата на пастора на Парижката Света Богородица - Клод Фроло, който заповядва на гърбавия звънар Квазимодо да отвлече момичето. За щастие Есмералда е спасена от кралските стрелци, предвождани от красивия капитан Феб де Шатопер. Феб смята да накаже сурово Квазимодо, но Есмералда се застъпва и той е освободен. Този жест трогва гърбушкото и той също се влюбва в момичето. Феб, от своя страна, е силно привлечен от Есмералда и й подарява шал, даден му годеницата му Фльор де Лис. Есмералда се влюбва във Феб и прогонва Пиер Гренгоар.

На следващия ден е сватбата на Феб и Фльор, на която Есмералда е канена да танцува и весели гостите. Тя носи шала, който Фльор разпознава и вбесена от изневярата на годеника си, разваля сватбата. Феб и Есмералда си тръгват. Обзет от смъртоносна ревност, пасторът Фроло ги следва и намушква Феб с нож, откраднат от стаята на Есмералда. Есмералда е арестувана и осъдена на смърт за покушението, но Феб оцелява и доказва невинността й, точно преди да я качат на бесилото. Клод е прави последен опит да убие влюбените, но е убит от Квазимодо. Феб и Есмералда са щастливо женени.

Край на разкриващата сюжета част.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

По същия сюжет е и балетът „Парижката Света Богородица“ на Морис Жар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Эсмеральда. / Балет. Энциклопедия. - МоскваːСоветская энциклопедия, 1981. - с. 602.
  2. DANCE REVIEW; A Teeming Action Ballet With a Classical Sheen, New York Times, April 24, 2004 - accessed January 12, 2011
  3. а б Naughtin, Matthew. Ballet Music, 2014, p. 213 (Rowman & Littlefield, 2014).
  4. Naughtin, Matthew. Ballet Music, 2014, p. 215 (Rowman & Littlefield, 2014).