Естергом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Естергом
Esztergom
— град —
Знаме
      
Герб
Hungary.Esztergom.Bazilika.1999.hires.jpg
Reliefkarte Ungarn.png
47.7856° с. ш. 18.7403° и. д.
Естергом
СтранаFlag of Hungary.svg Унгария
ОбластКомаром-Естергом
Площ10 010 km²
Надм. височина105 m
Население28 026 души (1 януари 2021)
2,8 души/km²
КметЕтелка Романек
Основаванепърво упоменаване 972 г.
Първо споменаване972 година
Пощенски код2500
Телефонен код(+36)33
Официален сайтhttps://www.esztergom.hu/
Естергом в Общомедия

Естергом е град в Северна Унгария разположен на южния бряг на река Дунав срещу словашкия град-побратим Щурово. Естергом е най-важният исторически, културен и религиозен център на страната и същевременно е резиденция на архиепископа на Естергом, който носи титлата примас на Унгария. До 2012 г. Конституционният съд на Унгария се помещава в Естергом.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на около 50 километра северозападно от Будапеща. Железопътна линия и магистрала по десния бряг на Дунава го свързва с Будапеща, като между настоящата и историческата унгарски столици има редовни автобусни и железопътни връзки, както и между Естергом и съседните му градове. Времето за пътуване с влак или автобус до Будапеща е малко повече от час. Със словашкия град Щурово, от другата страна на Дунав, Естергом е свързан с моста Мария Валерия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Естергом е един от най-старите градове в Унгария. Първите известни обитатели на селището са келтите. В римско време е укрепено селище носещо името Salvio Mancio. Според някои сведения тук императорът-философ Марк Аврелий пише своите "Медитации".

След Великото преселение на народите по тези земи се заселват германски племена и авари, а по-късно и славяни, които нарекли римското селище Стрегом, което по-късно става основа за съвременното име на града, разположен на важен преход на река Дунав. Стрегом е една от основните крепости на Нитранското княжество и на Великоморавия.

След унгарското завладяване на Панония в началото на X век Естергом става резиденция на великия херцог Геза и до XII век e една от резиденциите на унгарските крале. От X век до средата на XIII век Естергом е център на икономическия, политическия и религиозния живот на страната, т.е. фактически нейна столица. През 976 г. тук се ражда синът на Геза – Ваик, който при кръщението приема името Ищван и остава в историята като Стефан I Унгарски. През 1001 г. той е коронясан в Естергом с короната на Свети Стефан. По време на неговото управление се сформират едноименният комитат и епископството на Естергом, чийто диоцез до XVIII век обхваща днешна Словакия и е главната църковна провинция на кралството. Архиепископът на Естергом носи титлата примас на Унгария.[1]

През XIII - XIV век градът преживява няколко нашествия: в средата на XIII век - на монголите, а през 1304 г. - на армията на чешкия крал Вацлав III. Градът обаче бързо се възстановява и през XIV - XV век преживява бурен възход. По това време са издигнати кралският дворец и катедралата „Свети Адалберт“, обществени болници, като градът е изцяло павиран.[2]

Между 1543 и 1683 г. градът е част от Османската империя, а резиденцията на архиепископа на Естергом е преместена в Търнава и Братислава. В резултат от военните действия по времето когато унгарските земи са под османско владичество са разрушени катедралата, кралския дворец и повечето сгради в Естергом. По време на голямата турска война градът е практически опустошен и трябва да се застрои и засели наново. Сред заселниците има много словаци и немци, но те бързо са асимилирани от преобладаващото унгарско население. През 1708 г. Естергом е обявен за свободен кралски град. През 1869 г. започва изграждането на новата базилика „Свети Адалберт“, която става най-големият храм в Унгария.

По време на Втората световна война известният мост Естергом над река Дунав е взривен от Вермахта при изтеглянето му. До 2001 г. няма мост между Естергом и Щурово, а само фериботна връзка между двата града. През 2000 г. започва реставрация на моста, която завършва година по-късно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]