Естер Бенбаса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Естер Бенбаса
Esther Benbasa
френска историчка и политик
Естер Бенбаса, 2020 г.
Родена
27 март 1950 г. (74 г.)

Националност Турция
 Израел
 Франция
Учила вТелавивски университет
Университет Париж-VIII
Университет Париж-III: Нова Сорбона
Парижки университет
Работилаисторик, политик
Научна дейност
ОбластИстория
Работила вПарижки университет
Семейство
СъпругЖан-Кристоф Атиас

Уебсайтwww.estherbenbassa.net
Естер Бенбаса в Общомедия

Естер Бенбаса (на френски: Esther Benbasa) е френска историчка, специалистка по история на еврейския народ, политик и писателка на документални книги на историческа тематика.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Естер Бенбаса е родена на 27 март 1950 г. в Истанбул, Турция. Тя е потомка на семейство евреи, прогонени от Испания през 1492 г., които емигрират в Османската империя. Учи в основно училище в училище в Истанбул, след което през 1965 г. семейството ѝ емигрира в Израел. Там учи във френско училище и получава диплома по френски език от Френското посолство в Израел. През 1972 г. получава бакалавърска степен по изкуства от университета в Тел Авив. Докато следва, работи в туристическата индустрия. Същата година получава стипендия и се премества във Франция, където следва в Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени и получава през 1973 г. магистърска степен по модерна литература. Омъжва се за французин, с което става и френска гражданка. През 1975 г. получава сертификат за правоспособност за учители в средно училище и в периода 1975 – 1988 г. преподава в лицей. През 1982 г. получава диплома по турски език от Националния институт по ориенталски езици и култури, а през 1987 г. получава докторска степен по литература, хуманитарни и социални науки от университета Париж-VIII с дисертация на тема „Хаим Наум Ефенди, последният велик равин на Османската империя (1908 – 1920): неговата политическа и дипломатическа роля“.[3] След доктората, в периода 1988 – 1989 г. прави специализация по еврейска история в историческия факултет на Еврейския университет в Йерусалим.[2]

След завършване на следването си, в периода 1989 – 2000 г. е директор на научните изследвания във Френския национален център за научни изследвания. През 2000 г. става директор на проучванията в секцията по религиозни науки на Практическото училище за висши изследвания, където ръководи катедрата по история на съвременния юдаизъм.[2] През 2002 г. основава и ръководи центъра „Алберто Бенвенисте“ за сефарадски изследвания и социокултурна история на евреите, като същата година е издадена книгата ѝ, съвместно с Арон Родриг, „История на сефарадските евреи от Толедо до Солун“.[2][3]

За работата си и извършените от нея изследвания публикува множество документални книги. В книгите си „Въображаем Израел“ (1998) и в „Евреите имат бъдеще“ (2001) разглежда темата за връзката на евреите с Израел. Редактор е и на редица антологии в областта на публицистиката и историята.[2]

Освен като научен работник, тя участва и в политиката. През 2011 г. е избрана за член на Сената и представлява департамент Вал дьо Марн като член на „Европейска екология – Зелените“, като участва в комисията по конституционно право, групите за френско-израелско приятелство и френско-палестинско приятелство, и други дейности на Сената до 2017 г. През 2017 г. е преизбрана за сенатор като представляваща Париж в Сената.[3] От 2020 г. е независим сенатор, заради обвинения за тормоз на работното място.[2]

Омъжена е за Жан-Кристоф Атиас, който работи като директор по учебната дейност в Практическото училище за висши изследвания и който печели наградата „Гонкур“ за биография за 2015 г.

Естер Бенбаса живее със семейството си в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Un grand rabbin sépharade en politique, 1892 – 1923 (1990)[2]
  • Une diaspora sépharade en transition (1993)[1]
  • Histoire des Juifs de France (2000)
  • La République face à ses minorités. Les Juifs hier, les musulmans aujourd'hui (2004)
  • La Souffrance comme identité (2007) – награда „Гизо“ от Френската академия
  • Être juif après Gaza (2009)
  • De l'impossibilité de devenir français. Nos nouvelles mythologies nationales (2012)
  • Égarements d'une cosmopolite (2012)
  • Istanbul la sépharade (2015)
  • Vendredi noir et nuits blanches (2016)

С Арон Родриг[редактиране | редактиране на кода]

  • Une vie judéo-espagnole à l'Est : Gabriel Arié (1992)[1][2]
  • Histoire des Juifs sépharades de Tolède à Salonique (2002)
    История на сефарадските евреи от Толедо до Солун, изд.: ИК „Колибри“, София (2003), прев. Еми Барух

С Жан-Кристоф Атиас[редактиране | редактиране на кода]

  • Dictionnaire de civilisation juive (1997)[1][2]
  • Israël imaginaire (1998)
  • Les Juifs ont-ils un avenir? (2001)
  • Le Juif et l'Autre (2001)
  • Petite Histoire du judaïsme (2007)
  • Dictionnaire des mondes juifs (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Esther Benbasa в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​